На 26 януари православната църква почита Св. преподобни Ксенофонт, Мария и синовете им.
На този ден празнуват всички с името Живко, Живка, Зоя и производните им.
Преподобни Ксенофонт бил знатен патриций през V век в Цариград. Той правел всичко възможно да възпита синовете си Йоан и Аркадий по най-добрия начин и да им даде най-доброто образование. По тази причина той ги изпратил в прочуто по онова време училище в стария финикийски град Бейрут.
По време на пътуването им дотам се разразила страшна буря. Моряците се измъкнали с единствената спасителната лодка и оставили всички неопитни пътници в морската стихия. Корабът се разчупил на парчета и момчетата Йоан и Аркадий се хванали за различни отломки - по този начин морето ги разделило в различни посоки. Всички успели да се спасят, но на различни брегове.
Йоан потънал в скръб за своя брат, защото мислел, че е станал жертва на бурята. Още на брега решил да потърси душевно спасение в някой от близките манастири. Съвсем скоро се отзовал пред портите на един такъв. Игуменът донесъл дрехи и храна на момчето и изслушал историята му на корабокрушенец. Йоан бил приет в манастира като Божи угодник.
Аркадий имал подобна съдба. Той срещнал един старец, който му казал, че всички спътници от кораба са живи и са постъпили в различни манастири. Момчето решило да последва техния пример и помолил прозорливия старец да го посвети в монашески чин. Дядото го завел в Сукийската обител на св. Харитон, подстригал го и му дал монашеска килия.
Дори след 2 години преподобни Ксенофонт и Мария все още се надявали синовете им да се върнат. Изпратили близък техен слуга в Бейрут, но той не открил никаква следа от тях. Бащата решил сам да ги потърси в далечна Атина, но търсенията му били напразни. Насочил се след това към Цариград, но по пътя спрял да си почине в един крайпътен дом. Там познал един от слугите, който преди две години заминал заедно със синовете му за Бейрут.
Преподобни Ксенофонт разбрал страшната истина, като верният слуга също си мислел, че е единственият оцелял. Околните го накарали да се върне и да съобщи това на своята господарка Мария. Първоначално той не посмял да се яви пред нея, но други слуги го видели и веднага съобщили на Мария за идването му. Тя заповядала да отиде при нея, но той не намирал сили да каже истината. Опитал се да се оправдае, че е загубил писмото от синовете ѝ, в което пишело, че са живи и здрави. Но скъпата им майчица предусетила истината. С много сълзи той разказал цялата истината за корабокрушението им.
Когато Ксенофонт се прибрал вкъщи, двамата отишли в своята молитвена стая и през цялата нощ се молили през сълзи и спомен за синовете си с надеждата да са живи и здрави. През нощта те имали видение с техните деца, което им вдъхнало надежда. Още на сутринта тръгнали към Йерусалим.
Около река Йордан срещнали прозорливия дядо, който преди това срещнал сина им Аркадий. Той устроил среща първо между двамата синове в храма Гроба Господен, а след това ги срещнал и с родителите им. Всички с благодарност и сълзи от щастие се обърнали към Бога.
Мария постъпила в женски манастир, а синовете ѝ заедно с баща им отишли със стареца в пустинята. Ксенофонт раздал цялото си имущество на бедните и освободил всичките си роби. Цялото семейство било причислено от Църквата в лика на светците заради подвизите на своя отшелнически живот.
Следващият празник в православният календар е Трифоновден на 1 февруари.
Коментари