Днес името Гаврил и женският му вариант Гаврила не са често срещани като лично име сред хората, и затова малцина знаят, че на 15 януари те празнуват имен ден.
Заедно с тях този ден е празничен и за тези, които носят производни имена от Гаврил или варианти от него. Такива са Габриел, Габриела, Гавраил, Гаврилка, Гаро и Гате.
Името Гаврил е било доста по-разпространено сред българите в едни по-далечни времена, когато е живял и човекът, който сега е патрон на това име. Става въпрос за свят човек, почитан от църквата. Това е преподобният Гавриил Лесновски, български светец, родом от село Осиче в Паланешкия край, намиращо се в областта Македония.
Гавриил Лесновски е живял през далечните ХІ - ХІІ век. Житието му разказва, че родителите му са били богати българи, които дали на сина си добро образование. Следвайки традициите на времето си, те сгодили сина си за момиче от добър род, но годеницата неочаквано починала. Гавриил постъпил в манастир и станал монах.
Той отдал живота си на Бог и затова с наследството, получено от родителите му, построил манастирски комплекс, включващ и църква към самото здание на манастира в Лесновската планина. Те били наречени на името на свети Архангел Михаил. Това място е близо до днешния град Кратово в Северна Македония.
Манастирът станал действащ след събирането на монаси, на които Гавриил поставил игумен, а сам той се оттеглил в планината и станал пустинник и последовател на свети Иван Рилски. В мълчание и живеейки като отшелник, Гавриил Лесновски прекарал 30 години. Накрая се завърнал в манастира, построен от него, и там починал на датата 15 януари.
Минали 30 години от смъртта на светия човек и тогава руски монах на име Йосиф от Средец по внушение на светеца отишъл на мястото, където светецът живял, открил гроба му с нетленните мощи в него и ги поставил за поклонение пред вярващите. Светите мощи на Гавриил Лесновски почивали в манастира и вършели чудеса според житието му. През ХІІІ век владетел от Асеневата династия ги пренесъл в столицата Търново и те били изложени на хълма Трапезица в църквата Свети Апостоли.
След нашествието на османските турци дирите на светите мощи се губят. Манастирът, основан от светеца и носещ неговото име, играл роля на важен книжовен център.
