Някои неприятни хора определяме като отровни. И това не е пресилено определение. Става въпрос за агресивни, зли и арогантни персони, които буквално тровят атмосферата около себе си.
Дори да не осъзнаваме на съзнателно ниво заплахата, подсъзнанието ни безпогрешно разпознава опасностите за душевното ни здраве и алармира. Как става това?
В кръвта ни започва отделяне на хормони на стреса. Симпатиковият дял на нервната система се активизира и това се изразява в ускоряване на дишането и сърдечната дейност, повишаване на температурата и кръвното налягане, разширяване на зениците. Тя мобилизира организма. Това не е полезно за нашето тяло.
Един експеримент с овца и вълк е доказал категорично какво означава близостта на опасен за нашия живот и здраве човек. При този експеримент овца и вълк са били завързани близо един до друг, но без да е възможно да се достигнат. В крайна сметка овцата умряла от разрив на сърцето, макар че вълкът не можел изобщо да я достигне, само я гледал.
По същия начин въздейства подобна ситуация и на човека. Близостта на неприятния човек влошава самочувствието, а после разболява. Не е нужно да прави нещо, достатъчна е само неговата близост.
Откъде ни дебне опасността?
Тя може да бъде навсякъде. Това може да бъде колега в съседен до нас офис, човек, който идва на гости у нас като роднина или съседът в апартамента отсреща.
Химията на тялото ни подсказва кой не бива да бъде в близост до нас, защото присъствието му ни действа зле. Лесно е да бъде игнориран такъв човек, ако е от кръга на познатите, просто го изключваме и прекъсваме комуникацията. Не така стоят нещата обаче с хората, с които сме обвързани чрез семейни връзки. Те ни държат по-здраво, отколкото заложените от природата механизми за самозащита.
От друга страна стоят възпитанието, характерът, в който учтивостта е водеща и много други съображения. Те ни пречат да поискаме преместване в друг офис, да не каним повече неприятния роднина в дома си.
А единственият начин да опазим себе си от неприятния човек е да установим безопасна дистанция с човека, който ни разболява само с присъствието си. Така или иначе алармата в тялото ни няма да спре, даже ще става все по-силна и трябва да я послушаме преди да е станало прекалено късно.
Коментари