В едно езеро живеел красив лебед. Всеки ден той плувал от единия край на езерото до другия, където си почивал край голямо дърво. Докато стоял до дървото, той винаги си говорел със своя приятел - огромен скорпион.
Лебедът винаги разказвал ентусиазирано на своя другар какво има от другата страна на езерото, а той слушал в захлас.
Веднъж скорпионът помолил лебеда да го вземе с него на разходка, та да види свят и той. Пернатият приятел веднага се съгласил. За него щяло да бъде огромно удоволствие да разходи скорпиона, който сам не би могъл да достигне то тези забележителни местенцата на езерото.
И така, птицата сложила своя дребен пътник на гърба си и се понесла по водата. Но само след броени минути, без да иска, скорпионът я ужилил.
Тогава лебедът изохкал и се възмутил шумно:
- Аз исках да ти помогна, а ти ме нападаш. Трябва да промениш природата си!
Чувствайки се виновен, скорпионът обяснил:
- Ти знаеше, че жиля. Помагаш ми, защото твоята природа е такава. Но моята е да нападам. Не ме съди за това, което съм. И двамата сме Божии творения.
Притчата ни учи, че трябва да подбираме внимателно обкръжението си, а не да очакваме, че някой ще се промени само защото ние искаме да му помогнем. По-лесно е да си избираме правилните приятели, отколкото да изменяме природата и навиците на тези, с които сме заобиколени.
