Природата ни е дала в дар много прелестни цветя и запленени от тяхната красота и благоухание, хората са им дали прекрасни имена.
Едно от тях обаче носи особено поетично название. Това цвете е анемонията.
На гръцки anemos означава вятър и оттам името анемония се разчита като дъщерята на вятъра. Неземното цвете е сякаш сътворено от вятъра и отнесено от него - крехко, но прекрасно.
Легендите за произхода на анемонията са по-красиви от приказка. Една от тях разказва, че първото цвете е поникнало от капките кръв на Адонис, смъртният любим на богинята Афродита. Докато плачела за мъртвия си любим, покосен от стрелите на Персефона, Афродита се заклела, че той ще живее вечно и доказателство за това е нежното цвете. За гърците това е цветето на любовта.
Според друг мит Анемоне е името на нимфа в която сладкият пролетен вятър - Зефир и западният вятър - Борей, били влюбени. Затова Хлорис - богинята на цветята, от завист я превърнала в цвете, което повяхва преди зефирът да повее.
В Палестина има поверие, че анемонията е библейското цвете полски крин. То се появило под кръста на Исус, на мястото, където капнали капки от кръвта на Божия син.
Други поверия превръщат анемонията в цвете - символ на болестите. Древните египтяни възприемали по този начин нежното цвете заради влакънцата по гърба на листата. Китайците пък наричат ефирната анемония Цвете на смъртта.
В някои европейски страни селяните вярвали, че е лош знак да видиш по пътя си анемония. В някои региони на Стария континент хората сдържали дъха си, докато минават покрай цветето, защото се бояли, че дори въздухът наоколо е отровен.
Анемонията е цвете - амулет срещу болести. Носи се около врата или ръката. В Англия вярват, че растението притежава магически сили и препоръчват първото срещнато цвете са се откъсне и запази като талисман срещу болести. Цветето се увива в коприна и се носи за защита.
Гърците вярват, че вятърът изпраща прекрасното цвете, за да извести за неговото пристигане. Плиний изтъква, че цветето се отваря само от вятъра и оттам идват тези легендарни представи.
У нас анемонията е позната с името съсънка. Това цвете е от семейството на Лютиковите и затова билкарите я наричат също и горско лютиче. Листата му имат формата на някои лютичета, а цветето се използва като лекарство срещу треска още от римляните.
Красивото и нежно цвете радва човешкото око в ранна пролет, зажадняло за цвят през дългата еднообразна зима. А цветовете на съсънката започват от бял, минават през нюанси на синия, чак до лилав и стигат до розов и червен.
На езика на цветята анемонията е символ на постоянството на любовното чувство, но и на тяхната мимолетност, на променящи се страсти в любовта. В християнството символизира грижите и скръбта, защото се асоциира с Христовите Страсти на кръста.
