Може би сте се наслушали на това какво ли не правят съвременните жени в името на красотата си - правят си липосукция, поставят си силикон в гърдите и в устните си и дори премахват по някое и друго ребро от тялото си, за да изглеждат по-тънки в очите на силния пол.
Но знаете ли, че по света все още има и жени, живеещи толкова далеч от всякаква цивилизация, които понасят още по-сериозни изпитания, за да бъдат красиви. Тук ще ви запознаем с мианмарските жени жирафи.
Мианмарските жени жирафи са част от племето Падонг, наброяващо около 40 000 души, които се омъжват единствено с мъже от собственото си племе. Обитават закътано плато в планините на провинция Шан (Мианмар, позната и като Бирма), където се занимават предимно със земеделие или с обичайните си домакински дейности. А защо ги наричат жирафи?
След навършване на 5-тата си година жените от племето Падонг започват да слагат на врата си железни пръстени, с цел да го удължат. Предполага се, че в миналото тази традиция е започнала с цел те да се доближат до Буда, но в наши дни това е чисто разкрасителна процедура - колкото по-дълъг врат има една жена, толкова по-желана е тя от мъжете.
Въпросните рингове/обръчи, които се поставят не само на врата, но и на ръцете и на краката на мианмарските жени, могат да достигнат тежест от 8-15 кг. На всеки 5 години се слагат по 3 обръча на врата, като идеалният вариант е бройката им да достигне 35. Всяка жена прави това напълно доброволно, защото това съответства на пазени с векове традиции, като също така може по собствено желание да престане да поставя обръчи на шията или гривни по краката и ръцете си в момента, в който се омъжи.
Мианмарските жени от племето Падонг са се превърнали в истинска туристическа атракция. В случай че планирате посещение на тази далечна азиатска държава, ще се уверите, че повечето планирани екскурзии включват и срещата ви с тези жени, наричани жирафи.
В заключение ще добавим, че Мианмарските жени жирафи не са единствените жени, гордеещи се с дългите си вратове. В Северен Тайланд жените от народа Палонг също носят подобни обръчи на врата, както и жените от народа Ндебеле в Ангола. Дали те страдат от тежестта, която носят ежедневно не на плещите си, а на врата, по ръцете и краката си, надали някой може да каже. Но е сигурно, че местните жени вероятно също биха се учудили на нашите съвременни жени, решили в името на красотата да се отърват от ребрата си.
Коментари