Лятото тази година в Европа отбеляза рекордно високи температури и заедно с пандемията и природните бедствия са фонът, на който преминава този сезон. За да засили тези почти апокалиптични картини, природата поднесе на човечеството още една мистерия, която звучи зловещо.
След продължителната суша, обхванала Централна Европа, в Чехия, в районите, където тече река Елба, се появиха речни камъни с изсечени на тях надписи, които са направени от хората столетия назад и са получили названието Камъни на глада (Hunger stone).
Камъните на глада се появяват по време на засушавания. Те се намират под нивото на река Елба на места, където тя преминава през град Дечин, в северна Чехия. Първият такъв камък е от 1616 година и надписът предупреждава, че всеки, който го види, ще заплаче. Това е била сушава и гладна година.
Тази година нивото на реката е рекордно ниско и зловещите предсказания пак напомнят на хората, че природата е колкото щедра, толкова и жестока към човешкия род, ако той не се съобразява с нея.
В района на Дечин се наблюдават около дузина от тези камъни на глада със следите на времето по тях, представени от инициали на личности, изгубени за хрониките. Те напомнят и за голяма суша от 1417 година, увековечена на един от камъните.
Подобни камъни със сходни надписи има и в Германия и посланието и настроението е съвсем същото. Причините да се появяват такива заплашителни предупреждения са съвсем очевидни. При суша добивите са ниски, храните поскъпват, настъпва глад. Освен това речният транспорт става невъзможен и много семейства, които се прехранват с него, губят поминъка си.
Днес нивото на Елба отново е спаднало до най-ниските си нива и страшните предупреждения от миналото излизат на повърхността, за да ни накара да помислим за бъдещето, което подготвяме с настоящите си действия.
Други срамни за човечеството находки са не по-малко предупреждение - невзривените бомби и ръчни гранати от ІІ Световна война, които ръждясват в реката, пораждат неприятни спомени за грешките на човечеството.
Най-изумителен от всички е друг надпис, различен от минорното настроение, създавано от всички останали. Този наивен надпис призовава, когато е сухо, да напоим полето, вместо да тъгуваме. Той ни казва повече от всички други - че надеждата на човека си отива последна.
Коментари