Котката от породата корат се смята за едно от най-свещените и почитани животни в Тайланд. Именно за това наскоро тайландците решиха да патентоват корат. Местните азиатци смятат тези котки за символ на щастието. Съществува официална забрана в Тайланд котките корат да се чифтосват с представители на други породи. Ако искате да се сдобиете с „щастливата” котка, това излиза едно скъпо удоволствие – цената на тези животни варира между 150-800 щатски долара.
В Тайланд хората вярват, че корат са символ на щастие и сполука. Тези свещени животни носят специален ореол на полубожества затова и са обкръжени с много традиционни вярвания за късмет.
Смята се, че ако котката корат е сребриста, това означава богатство, а ако е с цвета на дъждовни облаци, а очите й са са с цвят на млад ориз, селяните са спокойни, защото реколтата ще е добра. В Тайланд от доста време има традиция да се подарява представител на корат като сватбен дар за булката, защото се вярва, че тази котка гарантират щастлив брак.
Мистериозни са котките корат. Те притежават необичайни за повечето породи котки способности, като невероятно силен слух, зрение и обоняние. С течение на времето Корат изграждат изключително силна емоционална връзка със собствениците си. Всяка тяхна реакция към стопанина им е изпълнена с топлота и изключителна близост, когато я прегръщате.
Мистериозната порода на котките корат обаче умее да налага себе си над останалите видове котки и да доминира над тях. Изключително властна Корат са свикнали от векове насам към тях да се отнасят с власт и уважение, като до ден днешен те не търпят нищо друго освен почит, ласки, обич и грижи.
Корат всъщност се счита за една от най-древните породи котки. Наричат ги още Си-Сауат, както и „котки на щастието”. До съвсем скоро представител на породата никога не е бил продаван, а само подаряван, което обаче към настоящия момент вече стои по друг начин.
Най-ранното известно изображение на котка корат или Си-Сауат може да бъде открито в старинна книга с картини и стихове известна като „Котешки поеми”. То се пази в Националната библиотека в Банкок.
Коментари