Котката е смятана за свещено животно не само от древните египтяни. Но те са били тези, които са имали истински култ към тайнственото животно.
Върху стените на гробници има изрисувани котки, които са в скута на стопаните си или под стола им. В образа на рижавите котки според египтяните се е проявявал богът на слънцето Ра, като котка с тъмна окраска се е явявал Махес – богът на бурите.
Но най-силно е свързана котката с богинята Бастет. Богинята на гнева и битките, която е с глава на лъв – Сехмет се превръща в Бастет, когато е спокойна, а след това - в богинята на любовта Хатхор.
Фигурките на котка в Египет са били могъщ амулет за сексуална активност, успех в любовта и във всичко останало.
През 950 година преди новата ера фараонът Шешонк Първи основал в град Бубастис столица, откъдето култът към Бастет се разпространил в цял Египет. Гръцкият историк Херодот описва огромен храм, посветен на Бастет, където живеели хиляди котки.
Когато в египетски дом умирала котка, цялото семейство било в траур, а всичките му възрастни членове изскубвали веждите си. Котката се мумифицирала, а до нея се поставяли играчки и мумии на мишки.
Убийство на котка в Египет се наказвало със смърт. По време на война между Персия и Египет персийският цар Камбиз заповядал на войниците си да завържат живи котки за щитовете си. Египтяните предпочели да изгубят битката, отколкото да убият свещените животни.
Някои последователи на окултизма са убедени, че котката е способна да достигне нирвана. В Китай склонността на котките към медитация предизвиквала уважение и преклонение. В Китай статуетки във формата на котки прогонвали зли духове.
В Япония древна традиция изисквала котката да бъде погребана в семейната гробница на стопаните си. Това предвещавало на стопаните ѝ благополучие и щастие.
В Тайланд членовете на кралското семейство по традиция били погребвани с котките си.
Коментари