Преживелите емоционални и психологически травми се изтезават непрекъснато, че не са достатъчно отдадени на нещо и че са наистина мързеливи, когато не са на 100% продуктивни. Нека разобличим тази лъжа!
Травмираният мозък е всичко друго, но не и мързелив.
Всъщност той е преуморен!
Той е свръхактивен и подложен на напрежение. Много от преживелите травми имат разширена амигдала (набор от свързани ядра в мозъка), което задейства реакцията на борбата или бягството. Обикновено хората, при които има някакви емоционални или психологични травми, търсят начини да избягат от всякакви ситуации. Те не възприемат нещо, което се е случило в миналото, нито случващото се в настоящето.
Мозъкът си спомня за травма, която непрекъснато изскача в съзнанието, пресъздавайки преживяването отново и отново. Травматизираният мозък винаги е нащрек. Свръхбдителността винаги работи, макар и на заден план, оценява ситуацията и се опитва да докладва на „разумния” мозък какво е открил. За да е в крак с ежедневните ситуации, мозъкът на травматизиран човек работи по-усилено, отколкото невротипичния мозък без травми.
Да речем, че някой, който е преживял стресиращо събитие, иска да си направи обикновен сандвич. Без много напрежение, нали? Напротив, този човек ще грабне буркана с фъстъченото масло и може би ще се сети за свой приятел, който има алергия към фъстъци. Мозъкът му може да му се „скара”, че не е изхвърлил всички фъстъчени продукти от дома си, преди въпросният приятел да му дойде на гости. Вероятно ще изпита срам, че не е добър другар и ще си помисли, че ако нещо се случи с въпросния приятел, той ще бъде обвинен.
Това вероятно би предизвикало емоционален проблясък – спомен, в който ще се сети за всички неща, за които са го обвинявали в миналото. Щом това отмине, този човек ще вземе хляба. Може да се сети, че той е ГМО и това може да окаже влияние върху здравето му. След това ще си помисли за всички сандвичи с фъстъчено масло и желе, които е приготвял на децата си.
Храних ги с боклуци, които вероятно са ги прецакали за цял живот…, ще си каже той.
Травмираният мозък продължава и продължава да премисля всяка ситуация от всички възможни ъгли безмилостно. Това ще се случва, докато
преживелият травма не се срине от изтощение.
Ето защо хората, които са преживели травма, често прегряват много бързо. Мозъците им работят усилено и въпреки това изглежда все още носят вина за количеството и качеството на своите постижения.
Това е природата на травмата, която произтича например от нарцистично насилие. Мозъкът е бил подмамен да мисли, че е отговорен за неща, за които всъщност не е. Много такива хора са имали насилници, които са им казвали, че са мързеливи, незначителни или са омаловажавали постиженията им. Затова е напълно естествено, че когато тези хора се опитват да изпълняват някакви задачи, в мозъците им изскачат всички негативни послания.
Всички имаме цели и има вероятност всички да искаме да ги постигнем възможно по-рано, отколкото реалността позволява.
За хората с травматизирани мозъци тяхната работа номер едно е да се лекуват.
Вместо да измервате успехите си по някакви външни показатели – независимо дали става въпрос за сгънато пране или броя на продажбите – помислете за вътрешните цели.
Колко пъти съм се хващал да си се подценявам и ругая? Колко пъти съм разбирал, че тялото ми е изморено или гладно? Дадох ли му това, което трябва? - това са все важни въпроси, които трябва да си зададете.
Изместването на фокуса на приоритетите може да доведе до огромна промяна, но това е особено предизвикателство за онези от нас, които се претоварват,
за да се изправят пред травмата си.
Когато освободим малко от времето си и го насочим към истинска проверка на себе си, означава да се самоподложим на неприятни чувства.
Това означава да се вгледате в тялото си, ума си, духа си и да работите за тях. Това отнема време и енергия, за които уморените ни мозъци нямат достатъчно сили.
Понякога изглежда по-лесно да се претоварим, защото не остава време да усещаме болката си.
Резултатът е почти неизбежен срив.
И когато „катастрофираме”, ние се чувстваме като най-големите мързеливци и лентяи. И така влизате в един порочен кръг.
Ако ви звучи познато, направете си услуга: Дайте си разрешение да си починете. Дайте си разрешение да мечтаете. Направете нещо наистина мързеливо нарочно. Признайте и възнаградете себе си за всичко, което мозъкът ви прави, за да се лекува.
Коментари