Космическата агенция НАСА разработи проект Слънчева сонда, представляващ автоматична космическа сонда, която да доближи нашата централна звезда и да направи изследвания. През миналата година е изстреляна сондата Паркър във връзка с този проект и през тази година тя доближи слънчевата корона.
Това е един специален момент за астрономите, който им носи много неочаквани новини. Външният слой на атмосферата на Слънцето се оказва един учудващо хаотичен свят, по думите на учените.
Какво знаем от астрономическите открития за слънчевата корона досега?
Най-външният слой на атмосферата на ярката звезда се характеризира със свръхвисока температура, надвишаваща милиони градуси. Заради екстремните температури частиците на небесното тяло успяват да преодолеят гравитацията и пораждат слънчев вятър.
Нещата, които откриват благодарение на сондата за слънчевия вятър, са шокиращи за научния свят. Неочаквано е, че скоростта му се променя. На моменти се увеличава до 150 километра в секунда. Това за астрономите е странно явление.
Изстреляната сонда Паркър е колкото малък автомобил на големина и има дебел термичен щит. Конструкцията на апарата го прави подходящ за доближаване максимално до Слънцето.
Наблюденията, направени от съоръжението на НАСА, са използвани в няколко изследвания, които разкриват една действителност, определена като хаос. Шокиращо се е оказало и откритието, че короната на централната ни звезда е толкова различна, когато се наблюдава отблизо.
Една от целите на изстрелването на тази сонда е да се открие каква е причината за затоплянето на короната. Най-външният слой от слънчевата атмосфера е 200 пъти по-горещ от повърхността. Проучванията продължават, а надеждите са напълно оправдани, с оглед възможностите на Паркър.
Тя притежава четири ценни инструмента за проучвания. Първият, наречен SWEAP, проучва слънчевия вятър, като надеждите са да се определи температурата и плътността на потока.
Вторият се концентрира върху тежките йони, които са най-високоенергийни от всички частици. Надеждата е хората да се научат да предсказват слънчевите изригвания от тях, защото при полет до Марс те ще се окажат смъртна опасност.
Третият инструмент е камера, която трябва да заснеме изригванията на коронарна маса. Това са йонизирани частици, които се изхвърлят с голяма скорост.
Четвъртият е магнитометър, който се очаква да измери магнитното и електрическото поле на короната, за да се даде отговор на въпроса какво я затопля.
