В йерархията на ценностите самотата винаги е стояла на най-ниските места. Много хора възприемат самотата като доказателство за провал в живота. Самотникът се идентифицира с неудачник, който съществува безсмислено, тъй като не оставя своя следа у околните. Такъв човек се приема по правило като недружелюбен, затворен и скучен. Смята се за нещастен, защото е неудовлетворен от живота си, който всъщност е един голям провал.
Щастливият човек е антагонист на самотника. Той е обичан от другите, има своето запазено място в сърцата на околните. Такъв човек е предпочитан от всички за връзка, независимо дали става въпрос за приятелство или за партньорска връзка, с него никога не се скучае и отношенията протичат гладко и безпроблемно.
Дали на практика нещата стоят така или това са само постановки, нямащи кой знае колко допирни точки с истинския живот?
В съвременното общество от западен тип все по-голямо става числото на хората, които живеят сами. В сравнение с предишни епохи броят на самотниците е несравнимо по-голям. В миналото повечето самотно живеещи хора са водили такъв начин на живот най-често не по свой избор, а заради наложени от живота обстоятелства. Различни житейски трагедии или проблеми, които са останали неразрешени, са били основна причина за самотата на хората.
Днес нещата стоят по различен начин. Все по-често самотниците са такива по собствена воля и това е напълно осъзнат избор. Противно на установеното мнение и на твърденията на психолозите, че само хората във връзка са щастливи, самотниците също са щастливи и имат съвсем пълноценен живот.
Тези, които не обичат конфликтите, не могат да се конфронтират в една връзка, се чувстват щастливи и спокойни, когато живеят сами. Това е твърдение след нови изследвания сред живеещи сами индивиди. При някои хора стресът от всекидневни конфликти и ограниченията, налагани от живота във връзка, просто не си струват усилието. Тези хора предпочитат да останат сами. Според учените те могат да бъдат толкова щастливи, колкото и тези, които са в хармонична връзка.
Днешният живот е така структуриран, дава такива възможности, че човекът в западния тип общество често избира да живее сам за по-дълъг период от живота си в сравнение с предишните времена. Хората често отлагат брака си, защото приоритет са им професионалните амбиции или лични такива.
Неангажиращите връзки все повече се предпочитат. С нарастването на бройката на самотните родители и на разведените все повече хора ще живеят сами и това се превръща в трайна тенденция според психолозите.
Всъщност щастието не е нито в самотата, нито в наличието на връзка. То е вътрешно състояние и лично усещане, резултат от чувството на лична удовлетвореност от себе си.
Коментари