В началото на ІV хилядолетие преди новата ера в долината Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат се развила система от около 50 града, съществуващи самостоятелно. Най-известните от тях са Ур, Нипур, Урук, Ериду, Киш, Лагаш.
Градовете-държави на шумерите имали свои закони, владетели, армии. Езикът, религията и културата им били обаче общи. Те враждували помежду си, влизали във военни съюзи, но и обменяли стоки, търгували интензивно.
Градът в този период от историята на човечеството изпълнявал много жизненоважни функции. Бил център за защита от набезите на външни врагове; церемониален комплекс; жилищен комплекс; център за управление на реда и на производството, културно-образователно ядро.
Управлението на градовете било в ръцете на трима владетели. Първият е царят-жрец, който държи върховната власт, тъй като е оглавявал религиозните процесии и жертвоприношенията. В негови ръце било съсредоточено управлението на храмовете и имотите им, а понякога управлявал и градското имущество.
Друг от владетелите отговарял за строителството, което било важна част от живота на шумерските градове. Древният загадъчен народ изобретил тухлата и строил от този здрав материал всички важни сгради.
Градските стени, каналите и цялата иригационна система също били наблюдавани от владетеля, отговарящ за строителството. Добре укрепените градове говорят за важността на отбраната в живота на шумерите и оттам за сложността на задачата на човека, който е отговорен за нея.
При войните, които водели помежду си или с други народи, жителите на междуречието на Тигър и Ефрат избирали военен вожд. Най-известният от тях, е обезсмъртен в поема. Епосът за Гилгамеш разказва за подвизите на героя, който дръзнал да се противопостави дори на боговете и донесъл в родния си град кедровото дърво, което било скъпоценност за шумерите.
Особеностите на екосистемата били предпоставка за развитие на търговия между градовете в този регион. Отсъствието пък на суровини наложило търговски взаимоотношения с далечни земи, от където идвали дървения материал за строежите, металите, скъпоценните камъни и други.
Натрупването на богатства довело до развитие на изкуството, образованието и градоустройството. Ключовата роля била в религиозната организация, наложена от храмовете. Под контрола на храма се извършвали изобретенията и създаването на писмеността.
Поради пожарите, в които рухнали шумерските градове, подпалени от завоевателите акадци, са достигнали до нас сведенията за изумителните постижения на този загадъчен народ.
