Марийка е момичето от Чернобил – родено и израснало там. Макар украинските власти да опитват да покрият случая, всички разбират за нея.
Ето я нейната история: Лидия и Михаил били съпруг и съпруга, които по време на трагедията отказали да се преместят от Чернобил, защото управленците отказали да им осигурят друг дом. Те останали там и скоро станали трима.
Всъщност Лидия не разбрала, че носи дете в утробата си, докато не дошло време за неговото раждане. По неволя дъщеря ѝ била изродена от нейния съпруг. Той имал известен опит, понеже бил пожарникар, който работил точно по време на трагедията.
Кръстили детето Марийка, а тя, от своя страна, се родила напълно здрава. Детето обаче било срам и заплаха за украинските власти и те опитали отново да накарат семейството да се изнесе от там. Въпреки множеството заплахи и обиди тримата продължили живота си в Чернобил.
Момиченцето пиело мляко от кравата, която семейството отглеждало, къпело се в реката и ядяло рибата, която баща ѝ улавял всеки ден. Детството ѝ било скучно, защото нямала приятели, с които да играе.
Когато става на 7 години Марийка започва да ходи на училище. Това, разбира се, е предшествано от многократни обяснения за нейното здравословно състояние, а именно, че ѝ няма нищо и че няма с какво да зарази съучениците си.
В момента Марийка е млада, красива и трудолюбива госпожица на 22 години, с отлично здраве и нормална работа. Живее в Киев, учи в университета там, работи в бар и като почти всеки прохождащ млад човек и изкарва прехраната си честно и почтено. Не желае да се връща в Чернобил, прави го от време на време, за да посети майка си.
Момичето не се има за по-специално, защото е дете на Чернобил. Приятелите ѝ споделят, че това е по-скоро бреме за нея. Единственото, към което се стреми, е нормален начин на живот. Не желае да бъде разпитвана от който и да било за детските си години или за трагедията.
Майка ѝ казва, че Марийка е знак от Бог, че нещата в Чернобил ще се оправят и градът отново ще стане дом на хора, животни, растения. Знак, че в края на тунела има светлина и за него.
Коментари