Едва от многобройните хипотези предполага, че кълбовидната мълния е не просто сгъстена висока енергия, а друга, небелтъчна форма на живот, която прониква при нас от паралелния свят.
По статистика само 0.1 процент от населението на земята са имали шанса да се сблъскат и срещнат с кълбовидна мълния. Ако я разпределим по годишни времена – небесната пътешественица най-много обича лятото – две трети от срещите с нея са ставали именно през този сезон. И много по-рядко през зимата.
Повече от половината явявания на огненото кълбо са се случили по време на буря. Но не е изключено кълбовидната мълния да се появи и в съвсем ясно време, когато само ръми дъжда, или дори и в снежна виелица.
Една от срещите на хора с кълбовидна мълния била през лятото на 1978 година в Кавказ.
"Събудих се от странно усещане, че в палатката се е вмъкнало нещо странно, или някой, просто толкова силно беше това усещане. Измъкнах главата си от спалния чувал и замрях. На височина около метър от земята буквално "плуваше", носеше се във въздуха яркожълто кълбо с големината на топка за тенис. След това тя изчезна от погледа ми, но се вмъкна този път в спалния чувал на друг от нас.
Раздаде се вид писък, а огнената "гостенка" изскочи от чувала и започна да се движи над останалите мои приятели – скриваше се ту при един, ту при друг. Буквално парализирани, ние не можехме да помръднем. Когато топката проникна в моя чувал, аз почувствах угасна, дива болка, сякаш ме изгаряха с ръжен. И изгубих съзнание", разказва един от алпинистите, участници в експедиция в Кавказ.
Един от петимата загинал в резултата на кълбовидната мълния, остналите били спасени. Те попаднали в болницата с множество дълбоки рани по тялото. И въпреки, че през тази ужасна за тях нощ нямало буря и урагани в планината, специална комисия стигнала до извода, че "изтезателката" на тези иначе корави хора била именно кълбовидна мълния.
В древни времена са смятали кълбовидната мълния за божествен знак на съдбата, който се изпраща и се ръководи от царя и бащата на боговете Зевс. Именно той разпределял доброто и злото на земята, раздавайки наляво и надясно гръм и мълнии.
В древноруските краища кълбовидните мълнии били наричани "огнени ябълки", изпращани от хората на Иля – пророк на различни неприятни деяния. Обаче ще бъде пресилено да говорим за наказателната сила на това природно явление, защото в повечето случаи контактите с небесната гостенка не завършват трагично за хората, пише "Врачка".
Коментари