Лятото е традиционното време за продължителните засушавания, които убиват реколтата на стопаните. Затова в цялото етническо землище на българите са познати обичаи, които се извършват по време на суша, за да се измоли и предизвика дъжда.
В тези обичаи са заложени старинни вярвания, които датират от много дълбока древност. По един интересен и необикновен начин те са възприети и от православната църква, която е стожерът на християнските норми на поведение. Църквата, чрез нейните служители, участва активно във всенародните обичаи, с които се цели да се измоли благоденствието и божествената благосклонност.
Курбанът за дъжд е такъв народен обичай с участието на църковните служители. Свещеникът се явява едно от главните действащи лица в ритуала.
Курбанът за дъжд в различните религии
Курбанът за дъжд е обичай, говорещ за наличие на общество от хора, които се познават, подкрепят и участват заедно във всякакви начинания. Курбанът винаги е предшестван от всеобщ молебен за дъжд, в който участват всички хора от съответното населено място.
Самият молебен се нарича с различни имена - кръстоноше, кръсти, покръсти, молебия.
Цялото население излиза извън населеното място в тържествена процесия, начело със свещеника, който върви с кръст в ръка. Следват го момците, носещи големите икони от църквата, а момите пеят песен, както приобичая пеперуда.
На полето процесията спира на различни места, задължително при изворите и оброчищата, където свещеникът отправя молитва и поръсва със светена вода. Свещеникът, момците и момите обикалят цялото селско землище, а после процесията се връща в центъра на населеното място за общонародния курбан за дъжд.
Курбанът за дъжд при християните
Самият курбан за дъжд се подготвя още от предишния ден. Подготвят се съдовете, дървата за огъня и се освещава жертвеното животно.
Всяко населено място има свой майстор на курбана. Той е най-често жена, добра кулинарка и позната на всички. Обикновено става въпрос за христолюбива и религиозна личност, почитан и уважаван човек.
Приготвянето на курбана става, докато се извършва молебенът за дъжд. Мястото, където всички се събират на празничния обяд, е или центърът на населеното място, или църковният двор.
Готовата храна се освещава от свещеника и се придружава с биенето на камбаната. От курбана се раздава на всички жители на селището.
Курбанът за дъжд при мюсюлманите
Ямур дувасъ се нарича обичаят, при който се измолва дъжд и се прави курбан при мюсюлманите. Според мюсюлманските вярвания, мястото на курбана трябва да бъде близо до вода, в двора на джамията или в центъра на населеното място, където ще се съберат всички хора, защото това е общонароден обичай.
Жертвеното животно се коли от по-младите мъже, а месото се готви там, където е заклано животното.
Когато населението се събере, ходжата чете молитва за дъжд, която също наричат ямур дувасъ. На всички присъстващи се раздава от храната, а каквото остане, се разделя за бедните хора. Нищо от курбана не бива да остава и да бъде изхвърляно, за да отговори и Бог на молитвите на хората.
След молитвите във водата, до която е направен курбанът, се хвърля венец от дива лоза, отрязан от гората. Трябва да бъде с 40 пъпки.
