Преди повече от 500 години Бермудският триъгълник в Атлантика благодарение на Колумб и неговия суеверен екипаж бил обграден от ореол на тайнственост. Самият Колумб отбелязвал в бордовия дневник всеки странен факт, но с течение на времето всеки един от тях бил преувеличен, най-вече защото моряците особено много се бояли от всичко, което не можели да си обяснят.
Едно съобщение на Колум по време на преминаването му във водите на Бермудския триъгълник, описва „огромни огнени езици”, които падали в морето. Всички мнения сочат, че мореплавателите най-вероятно са попаднали на метеоритен дъжд, който до голяма степен изправил смелостта им на морски откриватели пред изпитание. Екипажът на кораба бил на прага на отчаянието, защото един от метеорите, който явно е бил с огромни размери, паднал съвсем близо до кораба.
Преминаването на Колумбовия екипаж през Бермудския триъгълник било повече от странно и наситено с необясними случки. Към началото на втората седмица от октомври, според записаните факти, Колумб се оказал в поредното отчаяно положение, в резултат на което матросите открито отказвали да се подчинят на заповедите му, изисквали да се върнат назад. В течение на седмици те виждали птици и растения от суша, които ги карали да се надяват, че скоро ще достигнат най-накрая до желания бряг. С всеки изминал ден броят на птиците и растенията растял, но утрото не разкривало пред погледите им суша.
Понякога моряците вземали облаците на хоризонта за крайбрежна ивица земя и често превъзбудено крещели, че най-сетне са достигнали континент или остров. По този начин целият екипаж изпадал в буйна радост, но след нея идвало новото разоарование, че земя така и не се появява. За да предотврати такива крайности, Колумб в края на краищата издал нареждане, че ако някой извика „Земя! ” и в течение на три дни това не се потвърди, той ще загуби право на премия, която била обещана на онзи, който най-напред види истинската суша.
Към 11 октомври вече имало ясни признаци, че брегът е близо, което накарало самият Колумб да се изкачи на палубата и да се вглежда към хоризонта. Около 22 часа вечерта капитанът бил обнадежден от някаква светлина в далечината. Отчаян от безбройните фалшиви опити преди това, той привикал един от матросите, който също потвърдил, че вижда светлина.
Третият придошъл моряк обаче не видял светлия лъч, в резултат на което съобщението за земя така и не било разпространено сред отчаяния екипаж, лутащ се из водите на Бермудския труъгълник. Около 4 часа по-късно обаче най-накрая Колумбовия кораб достигнал до така бленувата суша и този път наистина.
Коментари