1 април 1916 г. става известен като изчезналия ден в България. Посредством закон се взима решението след 31 март 1916 г. да не следва 1 април, а 14 април 1916 г.
Това се дължи на приемането на Грегорианския календар. България е военен съюзник на Германия и поради това страната ни е трябвало да унифицира календара си.
След тридневни спорове законът За въвеждане на Григорянския календар е приет на 14 март 1916 г. (понеделник) от 17-тото народно събрание. Обнародван е на 21-ви март, а промяната е вписана в неговия член 1 (от общо 6):
От първий априль, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ – Григорянския календаръ. Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последен денъ, броенъ по стария календаръ, и на следващия след него денъ веднага влиза в сила новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на номото времеброение въ Царството.
Още в началото на закона обаче присъства парадокс, който законодателят не е съумял да избегне. Законът започва с От първий априлъ 1916-а г., а това означава, че законодателят се е позовал на дата, която няма да съществува.
Въпреки че България официално приема Григорианския календар през 1916 г., Православната църква в страната продължава да се води от Юлиянския календар чак до 1968 г. През тази година се преминава към т.н. „поправен Юлиански“ календар със специално Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква № 5953.
От този момент църковните празници променят своите дати и започват да се празнуват по новия стила, а подвижните празници, като Възкресение Христово и всички свързани с него празници, се честват според Юлиянския календар т.е. по стар стил.
Коментари