За жалост по света има доста хора, които са парализирани по една или друга причина. Това обаче, не означава, че са се отказали от живота или че техните близки са ги изоставили.
В тази статия ще ви разкажем за един баща, който помага на сина си инвалид. Последният не може да ходи, но татко му му дава шанс да почувства радостта от това отново да се движи.
Веднъж попитали сина на човека, за когото ще ви разкажем, какво би направил, ако по някаква щастлива случайност стане чудо и той проходи отново. Момчето, което се казвало Рик, отговорило чрез своя компютър, че първото нещо, за което си помислил, е да излезе навън да тича или да играе бейзбол.
Вдъхновяващата история на Рич Хойт за това, че няма невъзможни неща
Но всъщност, той искал да стане от количката, за да може баща му да седне в нея и той да го повози в нея. През далечната 1962 година, Ричард Хойт Младши се ражда, но се задушава, защото пъпната му връв се е омотала около врата му. Това, от своя страна, пречи до мозъка да стига кръв. В следствие на това, детето е диагностицирано с церебрална парализа, която, за жалост, го приковава в инвалидна колична за цял живот - не може нито да говори, нито да се движи, нито да има контрол над тялото си.
Историята, която ще прочетете по-долу, води началото си от това, че бащата на това дете - Дик, не може да приеме, че неговото дете ще живее във физически и психически мъки.
Бащата дава всичко от себе си, за да може животът на рожбата му да стане по-добър и по-лек. Още в първите месеци, след като се е родил, Дик започнал да чете на детето, след това го научава на азбуката, без да знае какво ще се получи накрая.
След като детето навършва 10 години, с помощта на инжинери получава компютър-комуникатор. На него детето може да пише думи, като натиска един бутон с помощта на тила си. В този момент, малкият Рик показва, че е неясно какво се случва около него, освен това знае много думи и е много интелигентен.
Бащата на Рич не спира само с компютъра, наумява си, че синът му трябва да изпита радостта от това да се движи.
Първоначално разхожда сина си на гръб сред природата, също и на планински преходи, даже двамата се изкачват до един от върховете на Колорадо.
След като вече е навършил 15 години, момчето моли своят баща заедно да вземат участие в 8-километрово бягане, което е за благотворителна кауза. Баща му с радост се съгласява и с огромен ентусиазъм бута количката, но завършват на предпоследно място.
Това състезание буди в момчето нови чувства. След състезанието момчето изписва на компютъра, че когато се състезава, не се чувства осакатен. Тези думи дават сили на бащата на Рич и той се състезава с времето и физическите закони, за да може синът му да се чувства пълноценен.
Дик тренира всеки ден като бяга по 5 часа на ден, 5 пъти седмично, като бута Рич в специална инвалидна количка.
През 1981-ва година баща и син се записват на състезание под името "Тим Хойт". На това състезание двамата побеждават почти половината от участниците. След това те се състезават в най-различни атлетически състезания, в това число маратони и триатлони.
След като вече е пораснал, Ричард завършва не само гимназия, но и университет в Бостън и има добре платена работа в лаборатория. Въпреки своя недъг, Рич е видял почти всяка част на Америка и с примера си е дал надежда на много хора с увреждания по целия свят.
А голямата сила на бащината любов, давайки криле и преодолява всякакви физически закони е увековечена с бронзова статуя на Тим Хойт, много близо до мястото, където се е провеждал Бостънският маратон.
Бащата на Ричард почива на 17-ти март, 2021 г.
Тази история е разтърсваща и показва, че каквито и трудности да ни поднася съдбата, винаги има начин да се справим, колкото и да е тежко.
Вижте още:
- 30 мъдрости от Китай ще ви вдъхновят;
- Вдъхновяващото писмо на Ейбрахам Линкъл до учителя на сина му.
