Хайнрих Шлиман създава археологията като науката, която познаваме днес. Немският авантюрист и мултимилионер открива Троя и това, което смята за съкровището на Приам.
Хайнрих Шлиман е роден през 1822 г. близо до германския град Росток. Отначало няма късмет в живота. Поради финансови затруднения прекъсва обучението си и започва да работи. Бързо след това прави кариера, използвайки уменията си и таланта си за езици. Така успява да изгради търговска империя в Москва, продавайки боеприпаси на царската армия. Финансовата свобода му дава възможност да пътува и да развива другите си интереси.
За Шлиман съвременниците му казват, че е сложен характер, на външен вид безскрупулен бизнесмен, но всъщност прикрит мечтател и гений. Мислели го дори за малко луд, особено когато започнал да пътува из Турция с малко багаж и едно разпокъсано издание на [Илиада на Омир]. Той обяснява на всички, че ще открие Троя, но никой не му вярва, дори и след като го прави.
Легендата за Троя вдъхновява хората от хиляди години. В края на XIX век всички вярват, че това е красива приказка, разказана от Омир. Използвайки различни улики, намерени в Илиада, Хайнрих Шлиман не се отказва и най-накрая открива останките на древния град под хълма Хисарлик на западното крайбрежие на Мала Азия. Откриването е трудно да се прецизира точно поради дългата история на градското селище. Но през 1872 г. Шлиман и неговият помощник Вилхелм Дорпфелд намират достатъчно доказателства, че са открили легендарната Троя.
След това Шлиман започва разкопки в континентална Гърция. На 31 май 1873 г. той прави, както сам вярва, най-великото си откритие – двореца на цар Приам. В него намира огромно количество златни артефакти, скрити под парчета от счупена керамика. По-късно обаче е установено, че съкровищата са много по-древни.
Шлиман не се ограничава с тези си открития. Той иска да открие всички легендарни места от Илиада. Така през 1874 година на 52-годишна възраст пътува до Южна Гърция, където открива Микена, древната столица на легендарния гръцки лидер Агамемнон. Там също прави сензационно откритие.
По време на разкопките си в Микена Хайнрих Шлиман открива гроб с два скелета със златни смъртни маски. Обсебен от идеята си да разкрие следи от Троянската война, той нарича една от маските Маска на Агамемнон. По-късно се оказва обаче, че не принадлежи на известния владетел, а на микенска принцеса.
Разкопките на Хайнрих Шлиман в Микена дават началото на термина Микенска цивилизация – отделен и изключително важен клон от историческата наука.
При разкопките си археологът милиардер изобретява изследователски методи, които се използват и днес. Неговата работа е тази, която оформя лицето на археологията за десетилетия напред.
Въпреки приноса му към науката оценките за работата на Хайнрих Шлиман са противоречиви. Методите на германския мултимилионер и авантюрист са безогледни, търсещи разкопки на всяка цена. Те са остро критикувани, тъй като са разрушени потенциални находки от други исторически времена. Все пак ежедневните новини във вестниците за откритията му популяризират археологията, правейки я официална наука. Също така възбуждат интереса към древна Гърция, правейки я популярна и до днес. Според Енциклопедия Британика макар и безскрупулен, Шлиман е символ на романтиката в археологията.
Въпреки грешките му, светът продължава да го почита като един от най-значимите археолози на всички времена. Той умира в Неапол на 6 декември 1890 година.
