Богоявление е един от големите християнски празници. Това е празник, който продължава да ознаменува раждането на Спасителя и събитията, които го придружават. Древните обреди около Рождеството и Кръщението на Божия син в река Йордан са обединени под общ знаменател - Йордановден и Богоявление.
Ето и в какво се крие вълшебството на нощта преди Богоявление.
Нощта преди празника се смята за необикновена, тя е вълшебна в народното съзнание.
Празникът се нарича още Водици. Това название подсказва, че в основата си този празник е с езически корени и началото му се губи някъде далече назад във времето, много преди християнските вярвания да навлязат сред предците ни. В основата му лежат прастари знания на българите за магическата сила на водата. Древните ни предци са знаели, че водата има вълшебна сила. Тя не просто утолява жаждата, пречиства тялото, но водата има и памет, тя е животворна.
Старото вярване около водата и нейната сила е приказно - то гласи, че между двата свята - земния и отвъдния, душата спира, за да отхвърли тялото, да се пречисти с вода и да поеме пътя към вечността. Те са знаели, че водата е тази, която притежава пречистваща, лечебна сила и памет. Затова повечето обреди са с водата и към нея.
Самият празник Водици е много важен в съзнанието на народа. Той започва още на 5 януари. Тогава в полунощ небето се отваря. Сам Бог застава на небесната порта, за да изпълнява човешките желания. Затова преди полунощ се налива вода и се оставя под небето, за да попие от вълшебствата на нощта.
6 януари е денят, в който се нарича. Наричането е за ново начало. Обредът се извършва с престоялата навън вода, известна като мълчана вода. Пред нея се изрича най-съкровеното желание, което трябва да я превърне от мълчана в силна вода.
Тя ще чуе желанието и има силата да го сбъдне, защото е получила от божията благословия във вълшебната нощ. Отзвук от този празник е хвърлянето на кръста, който само мъжете вадят от реката. Затова празникът се нарича още Мъжки Водици.
Това е много стара магия. Тя е част от най-древното българско знание, от най-българската приказка, която трябва да съхраним като наше културно наследство.
Коментари