Sanovnik.bg»Споделени Истории»Фантазии»Нощ на ужасите (част 4)

Нощ на ужасите (част 4)

Нощ на ужасите (част 4)
......
- Хора, колкото и да я мразя не биваше да я пускаме сама - каза Иво.
- Да така е, но все пак тя сама направи своя избор - отговорих му аз и се обърнах към Веско.
- Та явно само твоя план ни остана.

- Е да само не виждам как ще влезем в хижата - каза той и въздъхна отчаяно.
- Но аз знам - казахме с Боби в един глас, гледайки към камината.

- И как, кажете ни - попита нервно Габи?
С Божидар се спогледахме и се втурнахме към камината, под която бяха струпани дъски, явно останали от ремонта на беседката. И двамата мислехме аз едно и също нещо и бяхме на ясно с това.

- Имаме ли нещо като въже - попитахме отново в един глас двамата?
- Тук има въже - каза Габриела и посочи едно дебело конопено въже окачено на една от гредите на покрива на беседката.

- Супер! Подай го и ни помогнете - каза Боби и подаде на Веско няколко дъски.

- Завържете ги с въжето и направете стълба - казах аз докато трескаво търсех нещо, с което да направим куки за да закачим стълбата. Хрумна ми, че можем да използваме скарата, която стоеше върху камината, грабнах я и започнах да се опитвам да я огъна.

Беше направена от здрав метал, което беше от полза, защото щеше да издържа голяма тежест, но лошото беше, че трудно можех сама да я огъна.

- Иво, ела и ми помогни да огънем това - казах аз притеснено - нямаме време всеки момент може онзи лудия да се върне.

- Идвам Дени бъди спокойна - каза той и след по-малко от 5 секунди вече бе опрял скарата на ръба на масата и я огъваше. Всичко беше готово. Стълбата вече бе готова и оставаше само да я окачим на парапета на терасата на втория етаж на хижата. Разбира се нямахме представа дали вратата ще е отключена, но все пак бе единствената ни надежда.

- Големи сте умници ей - възкликна Иво.
- Абе умници или не сега най-важното е да се качим там горе - казах аз и посочих към терасата.
- Права си да се качваме - извика Иво и започна да мята стълбата, за да се опита да я закачи, но беше твърде високо.

- Иво повдигни ме на раменете си - каза Боби и грабна стълбата от ръцете на Иво. Той го направи, а Божидар на свой ред метна стълбата и още с първия опит я закачи. След това се хвана за нея и се изкачи горе.

- Виж дали можеш да отвориш вратата - извиках му аз. Той само протегна ръка и леко я побутна, а тя широко се отвори с оглушително скърцане.

- Ох, отворено е, ще се живее - казах аз и въздъхнах. Но прибързах със заключението! От към пътеката започнаха да се чуват стъпки, които бавно се приближаваха.
- Може би Валя се връща - каза Габи обнадеждено.

- Прекалено горда е, за да го стори това е дърварят!Грабвайте багажа и се качвайте горе, бързооо - изкрещях уплашено аз. Всеки взе каквото можеше да носи и трескаво се заизкачвахме един по един по стълбата. Стъпките се чуваха все по-близо и по-близо.

Сърцето ми заби учестено. Щяхме ли да успеем да се качим преди да дойде? Трябваше да преодолея страха и да се стегна, защото животът ни зависеше от това.

Поогледах наоколо да не би да сме забравили нещо и видях раницата си до масата, затичах се да я взема и тъкмо се протегнах, когато чух смях толкова зловещ, че застинах за миг.

Бързо се осъзнах и грабнах раницата, метнах я на гърба си и се затичах към стълбата. Чух звук от влачене от лявата си страна и пак същия смях, но не мислех да се обръщам. Метнах се върху стълбата, като предшествениците си, маймуните и за секунди се изкачих горе.

Прескочих парапета и разтреперана се опрях в стената. Всички бяха влезли вътре и никой не бе забелязал какво се беше случило. За миг си помислих, че ако той ме бе хванал нямаше да има кой да ме спаси и им се ядосах, но бързо ми мина понеже разбирах страховете им.Погледнах през вратата и извиках:

- Ей, разсеяните, мен за малко да ме убият пък вие си седите, хайде по-бързо някой да дойде да ми помогне да приберем стълбата. Мартин на мига се отзова и когато излезе на балкона ме попита:

- Как така да те убият, какво стана долу?
- Ще ти разкажа после, сега нека я приберем преди онзи ненормалник да се е качил - отговорих му аз и започнах да се опитвам да я издърпам сама, но за мое голямо учудване тя не помръдваше.

Първото нещо, което си помислих бе - ами ако той вече опитва да се качи. Изтръпнах! Трябваше спешно да осветя стълбата с нещо, за да видя какво я задържа.
- Някой да има фенерче - попитах аз разтревожено?
- Да ето вземи - каза Веселин и закрачи към мен. Аз поех фенера и го насочих надолу. В следващия миг изпищях и паднах на колене.

Долу, окачена на стълбата, бе положена Валя. Ръцете и бяха вързани за една от дъските, а главата и, клюмнала надолу. Тя изглеждаше видимо мъртва. Изправих се отново на крака и викнах на другите:

- Някой да дойде веднага! Трябва да издърпаме стълбата.
- Че сами не можете ли - каза Иво и се разсмя?
- Валя е завързана за нея - креснах му аз. Усмивката му моментално се изпари и той се втурна към терасата.

Тримата заедно я издърпахме горе, след което Мартин и Иво я завлякоха вътре, а аз останах да поогледам наоколо с фенерчето.

Осветих беседката, но не забелязах нищо. Започнах бавно да премествам светлината към камината и в един момент под светлината на фенера попадна тъмна и зловеща фигура на мъж. Облечен бе с черен шлифер и раздърпана зелена тениска с множество дупки.

Носеше и син работен гащеризон, чиито крачоли бяха напъхани във високи гумени ботуши. Имаше дълга и спластена брада, а целите му дрехи бяха изцапани с кръв. В дясната си ръка държеше огромна ръждива брадва изцапана с кръв.

На кръста му, на стар кожен колан, висяха ръждиви ножове и вилици. Нима този подивял звяр се хранеше с прибори? Никак не ми се вярваше. Той гладно ме изгледа и започна доволно да се облизва и усмихва. Внезапно някой грабна фенерчето от ръката ми и ме прегърна. По аромата разбрах, че това беше Мартин. Той все по-силно ме прегръщаше и ми шепнеше нежно:

- Всичко ще бъде наред ангелче мое, всичко ще бъде наред!
Аз повдигнах глава и го целунах, след което му казах:
- Щом ти си до мен не ме е страх!

Постояхме така няколко минути, след което се хванахме за ръце и отидохме да проверим как е Валя.
Момчетата бяха я оставили да лежи на пода пред една от стаите. Приближих се към тялото й и се наведох, за да проверя дали диша, но в този момент тя отвори устата си и прошепна:

- Помогнете ми!
Уплашена и изненадана аз залитнах назад и седнах до нея.
- Но ти си жива! Как е възможно - стреснато промълвих аз!?

- Не знам, последното което помня е, че вървях по пътеката когато усетих силна болка във врата и се строполих. Свестих се тук, дори не знам как съм се озовала тук - прошепна тя с едва доловим треперещ глас, след това разлюля главата си и припадна.Аз се изправих и казах на останалите:

- Трябва да я пренесем до някое от леглата, за да мога да превържа раните й.
- По-добре да я оставим тук - каза Веско и посочи една от стаите, в която имаше само един диван и ниска дървена масичка.

- Защо пък точно там - попита го Габриела?
- Ами по-тясно е. Другите стаи са по-просторни и ще можем по-лесно ние да се разположим в тях, а тя и без това няма да има право на претенции. Сама си е виновна за положението, в което е сега - отговори й Веселин.

Проблемът бе решен! Оставихме я на дивана и аз останах с нея, за да разгледам тялото й за наранявания. Взех фенерчето, благодарение на което я бяхме открили, и осветих тила й. По него имаше следи от охлузвания голяма кървяща рана и драскотини , както и големи синини.

Явно дърварят я беше ударил с нещо, в следствие на което тя бе припаднала. Разгледах и останалата част от тялото и и не открих други сериозни наранявания освен малки драскотини. Но сега се появи друг проблем, с какво щяхме да превържем раната на врата й?

Вярно беше, че не бе толкова сериозна, но все пак кървеше доста и, ако я оставехме можеше да умре от кръвозагуба. Не че вътрешно не ми се искаше да я оставя да умре просто съвестта ми не ми позволяваше.

В мен се бореха ангел и демон, единият ми казваше "остави я да живее, за такава като нея животът ще е по-голямо наказание", а другия крещеше "остави я да умре, тя това заслужава".

Знаех, че ако тя живее ще спъва всяка наше стъпка по пътя към бягството, но от друга страна тя доста дълга щеше да е в безсъзнание, така че нямаше смисъл да я убивам. За пореден път я пожалих!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.5
Общо гласували: 15
54
44
33
24
10
Дай твоята оценка:

Коментари (18)

Изпрати
zefit
zefit
04.07.2013 12:51
Срещал съм такива хора...
0
0
D.M.
D.M.
04.07.2013 12:49
Ще кажа само, че заради това същество, защото тя не е човек, всички ме мислят за луда и дори роднините ми са се отрекли от мен, заради нея ме мислят за к*рва, а всъщност тя е такава. Мога с часове да ти давам примери колко непоносима е!
0
0
zefit
zefit
04.07.2013 12:18
Да,знам,че хората са истински,но историята е измислена. Аз не вярвам Валя да е чак толкова непоносима в реалния живот. Затова си помислих,че може докато я е влачил,тя да не е била мъртва,а просто да е припаднала от страх. :Д
0
0
D.M.
D.M.
04.07.2013 11:37
Радвам се че ви харесва.
Зефо_123: То беше ясно, че 99% ще се досетят, че това е тя (Валя). А за очакванията ти , че само двете ще оцелеем и ще се сдобрим - малко ще разваля изненадата, но няма как да стане. Хората, които съм описала са абсолютно реални както и външността и характерите им. Понеже съм пряко повлияна от реалния живот няма как да завърша всичко и да оставя това същество (Валя) да оцелее с мен. :D :D :D
0
0
zefit
zefit
04.07.2013 10:46
Знам,че влаченето,което си "чула" е Валя. Очаквах накрая да стане така,че отново да сте приятелки и само вие да оцелеете. :Д Иначе продължавай да пишеш,справяш се чудесно! Очаквам 7-ма част.
0
0
VenY
VenY
04.07.2013 09:45
И на мен ми харесва! Браво! Пишеш леко и непринудено, което е много важно. Продължавай в същия дух!
Ама много брутално това с трупа на Станислава!!! ;)
0
0
CooLAddicteD
CooLAddicteD
03.07.2013 23:56
Браво бееер ...аз чета от първа глава и всеки ден ми става по интересно.А ти започваш да трупаш опит и пишеш по хибаво. Честно казано в началото не се справяше много добре ,но срка къртиш ... поздравления
0
0
juli
juli
03.07.2013 22:39
Става все по - яко!Аз не обичам ужаси, но това е супер!Браво!!!
0
0