Британски учени от университетския колеж в Лондон са разработили програма, с която могат да се разчитат спомените на човека. За целта те използвали метода на магнитно резонансната томография.
За експеримента учените снимали три филма, всеки един от които бил дълъг по седем секунди. В тях човек извършва съвсем елементарно действие. Например ролята на една от актрисите била да бръкне в чантата си и да пусне писмо в пощенска кутия.
В друго филмче жена пиела кафе на улицата, а след това изхвърляла чашата за еднократна употреба в кошче за боклук. Филмите били демонстрирани на десет доброволци. По време на гледането мозъците им се сканирали.
Това ставало с помощта на томограф, който фиксирал положението на атомите на водорода. Индивиудалният атом няма как да се фиксира, но най-малкият приток на кръв към областта на главния мозък може да бъде засечен.
Особено внимание учените обърнали на химокампа – област в мозъка, която отговаря да ориентацията в пространството, паметта и процеса на обучение. След това участниците в експеримента били помолени да си припомнят едно от филмчетата.
Мозъците им отново били сканирани. Обемът на мозъка с помощта на специална програма се разпределял на фрагменти, по 10 000 неврона във всеки, а след това активността на всеки фрагмент се обединявала в база данни.
В резултат на тази процедура компютърът успял да разпознае кой точно филм си спомнят доброволците. За съжаление не със стопроцентова точност, но с много малки разлики от статистическата вероятност.
Да се различи кой точно филм си спомня в момента даденият човек станало възможно с помощта на измерването на притока на кръвта към хипокампа, където кратковременната памет се преобразувала в постоянна.
По този начин учените за пръв път успели да разпознаят образите на така наречената епизодична памет. Тя съхранява в главата ни комплексни спомени, които се състоят от данни за мястото, времето, лицата и действията, които тези лица изпълняват.
Заедно с епизодичните спомени се нареждат и други спомени за ежедневни събития, които са по-сложни. Много по-трудно ще могат да бъдат разчетени, за разлика от пространствената памет. Според учените скоро ще може да се измисли и визуализираща техника, която ще показва за какво мислим.
