Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Когато умираме

Когато умираме

MarianeMariane
Джедай
329112127
Когато умираме

Истината е, че хората умират така, както живеят – всеки по свой начин. Въпреки това, съществуват редица признаци, които могат да ни покажат кога нашите близки вече са поели по пътя, от който няма връщане.

Важно е да отбележим, че при някои хора се наблюдават всички или повечето от знаците на приближаващата смърт, докато други просто напускат този свят без предупреждение. Така, ако ви се налага да се грижите за близък, който е на смъртен одър, ще имате време да се подготвите психически за наближаващата загуба.

Когато умираме

Разпознаването на знаците на смъртта ще ви помогне да потърсите помощта на близките си, ако смятате, че не сте състояние да се справите сами с това, което ви очаква.

Първи признак: Загуба на апетит

С приближаването на смъртта, когато се очаква тя да настъпи в рамките на следващите седмица или две, все повече от умиращите загубват всякакъв интерес към храната и напитките. Някои от тях дори отслабват до степен, в която не са в състояние да преглъщат нищо. Това стресира в голяма степен хората, които се грижат за тях.

Причина за това е заложеното ни социално схващане, че от поемането на вода и храна зависи оцеляването ни. Истината е, че няма смисъл да насилвате болните си близки, ако не искат, защото тяхното тяло вече не се нуждае от енергията, която храните доставят на организма.

Когато умираме

Единственото, което можете да направите, е да се погрижите да овлажнявате устните им с кубче лед или парченце плод. Не се безпокойте за тях – те не „гладуват“, просто тялото им „изключва“ една по една основните си функции.

Втори признак: Промени в умственото състояние

С наближаването на края някои болни биват обземани от безпокойство. Те непрекъснато оправят дрехите и завивките си или протягат ръцете си към нещо, което вие не виждате. Тези, които са в състояние да говорят, често разговарят с вече мъртвите си близки или небесни ангели.

Колкото и да ви тежи, не бива да отнемате илюзиите на умиращите. Колкото и да е напреднала науката, тя все още не е отговорила какво ни чака, след като физическото ни тяло престане да функционира. Дали пред очите на умиращите наистина се повдига завесата на един друг свят или става въпрос за неизследвани биохимични процеси в мозъка им няма значение.

Трети признак: Приливът на енергия

Когато умираме

Един от най-удивителните феномени в процеса на умиране е „Приливът на сили“. Обикновено се появява няколко дни до няколко часа преди физическата смърт при терминално болни пациенти. След като състоянието им се е влошавало постепенно в продължение на месеци, изведнъж болните се подобряват.

Някои се изправят в леглото или поемат храна, за първи път от дни насам. Усмихват се и говорят с близките си. Промяната е толкова удивителна, че изведнъж всички са готови да повярват в невъзможното. На каквото и да се дължи този прилив на енергия, той изчезва точно толкова бързо, колкото се е появил, след което състоянието на болните рязко се влошава.

Голяма част от умиращите изпадат в предсмъртна кома непосредствено след „Приливът на сили“. Често те стават апатични, не отговарят на дразнения или думи, дишат повърхностно и като че ли, постепенно заглъхват.

Сега е последният ви шанс да им кажете колко много ги обичате и колко много са означавали за вас, защото дори и да ви се струва, че те вече не са тук, експертите твърдят, че чуват всяка дума и усещат всяко докосване.

Когато умираме

Четвърти признак: Промени в дишането и циркулацията

В самия край на живота тялото на човек започва да преустановява една по една функциите си. Често ниското кръвно налягане на пациентите принуждава тялото да насочи кръвта към вътрешните органи и сърцето, в резултат на което по крайниците се образуват сини и морави петна.

Ръцете и краката на близките ви може да станат леденостудени. Тези промени не бива да ви притесняват, защото – уверяваме ви, това не им причинява дискомфорт или болка.

Пригответе се да се сбогувате с близките си, когато чуете характерните промени в дишането, които са най-ясният предвестник на смъртта. Пациентите придобиват дишането на Чейн-Стокс. Става дума за вид патологично дишане.

При него дълбочината на дихателните движения постепенно се увеличава, след което плавно намалява и настъпва мъчителен период на апнея, т.е. липса на дишане. Периодите на апнея варират от 30 секунди до 2 минути. Това ще продължи докато човекът не си поеме и последната глътка въздух. И сърцето му не спре да бие завинаги.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
532
426
310
27
10
Дай твоята оценка:

Коментари (53)

Изпрати
Chrisa
Chrisa
05.07.2013 21:43
Аз също ще добавя че написаното в този материал е истина.Съществува такъв един период от време в който близките ни хем при нас,хем и някъде другаде и разговарят с починалите си близки-родители или деца.Пред очите ми минаха описаните етапи.Истината колкото и да е болезнена е,че смъртта е част от нас.....Но боли,толкова трудно се преодолява.
0
1
Мария Кирянова
Мария Кирянова
05.07.2013 12:49
Този път материала е достоверен.И даже с много малко правописни грешки ,само 1-2 !:)))Та...житейските обстоятелства ме "захвърлиха" още на 22 годишна възраст да работя, като болногледачка в дом за старци с физически увреждания . За престоят ми от близо 6 години, по мои груби изчисления,там съм имала допир с около 30 починали, като в задълженията ми влизаше да бъдат почистени , измити и облечени , според религията(всички християни и етнически българи).Разбрах , че щом върша това , значи го мога .След това учих 3 години в колеж за медицински сестри . Пак се срещам със смъртта. Приемам я с достойнство , респект и безсилие . Всички тези признаци са естествени и се срещат и при животните -бозайници. По-шоково се приема само внезапната и неочаквана смърт , както и самоубийството.Сега съм на 40г. и ежедневно си правя равносметка , че никога не съм преставала да мисля за смъртта. Моята смърт и тази на близките ми . Подготвям се с години за такава неизбежна среща.За смъртта трябва по-смело да се говори , а не да се приема като мистично и дяволско проявление ...
3
0
tonka
tonka
05.07.2013 12:41
Всичко това се случи пред очите ми и е напълно вярно. на никого не пожелавам да става свидетел на подобно кошмар.Наистена е мъчително.
1
0
Аз
Аз
05.07.2013 10:15
Ами аз имам същите симптоми, но не мисля, че ще умра скоро време. Случиха ми се по същия ред, както тук е написано, но аз съм с диагноза "емоционален тип" и си мисля, че е съвсем нормално. Според мен това е етап на преминаване през вибрационните полета като изпитание и ако го издържи човек се изкачва, ако ли не - остава на същото ниво.
1
0
mochichita
mochichita
04.07.2013 22:39
последния абзац се случи пред очите ми и е напълно достоверен.Страшно е.Дано на никого да не му се налага да става свидетел на подобен ад.
1
0
CooLAddicteD
CooLAddicteD
04.07.2013 21:54
факт е че се случва.факт е, че ще се случи и на нас. Всички ни е страх от смъртта ,някои по-малко други повече. Този страх е напъпно нормален.Нарича се "Базисен" . Заложен е в всички нас . В повечето случаи ние изпитваме страх защото се чувстваме в безизходица .страхуваме се , че ще загубил идентичността си "себе си" , всичко което сме постигнали. Материала е доста гаден и шокиращ, още повече, че докато го четем ние си представяме , усещаме агонията и болката всичко това допълнително засилва страховете ни. Ще кажа на тези които се оплакват, че още от заглавието се знае какво следва и който е по лабилен не е трябвало да го чете. Материала е верен и е добре че го има .
7
0
valkiria
valkiria
04.07.2013 21:42
Че не го четете бе като си разваляте настроението,това си е така при 95%от отиващите си хора
0
2
Драгуняк
Драгуняк
04.07.2013 19:44
Всичко е много точно. Добре е да се отбележи също така, че е възможно когато настъпят тези процеси, човек напълно или частично да промени някои схващания, които е имал до сега. Те могат да бъдат от религиозен, политически, социален или морален характер. Освен това, други съобщават или потвърждават за любовта си към близки и познати, искат прошка от някого и съответно прощават на други. Но за съжаление някои също така изведнъж избълват стаената си омраза до сега към някой или нещо си, изразяват по недвусмислен начин завистта си към здравите и силни изпращащи ги.
1
0