Свети Медар е гробище в столицата на Франция, Париж. В това гробище е погребан Франсоа дьо Пари - дякон на града. Той защитавал бедните и онеправданите, известен бил сред тях като лечител.
След погребението му в гробището започват странни случаи на изцеление. Едно момче с изсъхнал крак неочаквано започва да тича и да танцува.
Новината бързо се разнася и предизвиква гнева и порицанието на йезуитите. Те смятат, че новината за чудото е плод на нечий болен мозък и най-вече, че е работа на Дявола. Чудото обаче са видели няколко души, които си тръгват потресени от гробището.
Изцеленията обаче продължават. Болшинството от излекуваните са жени, които получават необикновени конвулсии - телата им се свиват до формата на идеално колело. Те доброволно се подлагат на ужасни изтезания.
Жените карат тези, които ги гледат, да ги пронизват, да ги бият със сопи или да ги горят. Въпреки това обаче по телата им не се появяват никакви следи от кръв.
Още по-необикновен изглеждал фактът, че тези, които получавали конвулсии, добивали способности да лекуват.
Всичко това предизвикало голям скандал. Много от участниците в странните гробищни церемонии били хвърлени в Бастилията. Властите хлопнали вратите на гробището. Но вярващите продължили да правят чудесата си и извън него. В продължение на няколко години след това те се случвали и на други места във Франция.
През 1759 година ревностна последователка на Франсоа дьо Пари, Франсоаз, редовна изявява желание да бъде разпъвана на кръст до три часа всеки ден. Въпреки, че изпитва болка и губи доста кръв, тя преживява това изпитание, което би могло да убие хора, много по-силни физически от нея.
