Малко и откъслечни са данните, които достигат до нас за великите империи на Изтока. В учебниците по история почти не се разказва за тях, дори и да са оказали съществено значение върху историята на България.
Пример за това е Великият тюркски хаганат, обединявал степите от Черно море до Тихия океан на изток. Империята, която подчинила всички номадски народи, живеещи на тази територия, се управлявал от рода Ашина. Династията е придобила легендарен статут сред народите в Централна Азия. Срещу нея древните българи водили десетки войни в продължение на десетилетия.
Ашина били от племето на гоктюрките (небесните тюрки). Първото споменаване за тях в историческите анали се появява в началото на 6 век, когато водачът им Бумън каган напада Китай. След смъртта на Бумън през 552 г. неговите наследници Мукан каган и Истеми хан продължават династията, образувайки огромната си степна империя. Във втората половина на 6 век мощта ѝ достига своя връх. Всички се страхуват от владетеля на Ашина, а данък му плащат императорът на Китай, шахът на Персия и византийският василевс.
След разпадането на държавата на гоктюрките клонът на рода Ашина не изчезва. Неговите членове установяват контрол над хазарите и много други народи. Според редица изследователи в продължение на десетилетия потомците на Ашина образуват своеобразна аристокрация, чиито представители управляват поредица държави в степната зона на Евразия. За тях започва да се говори като за владетелите на стотици империи.
Според някои гоктюркски и хазарски сведения представителите на рода Ашина придобили свещен статут, близък до обожествяване, в религията на степните номади от този период. Всеки от тях можел да отиде където пожелае, да вземе каквото иска и думите им били закон.
Два са основните сблъсъка на древните българи, водени от рода Дуло, с рода Ашина. Бъългарите въстават и разбиват войските на Ашина, превземайки западните земи на Тюркския хаганат, върху които образуват Стара велика България. Десетилетия по-късно Ашина отново нападат българите, като този път предвождат хазарите. Те побеждават българите, изтласквайки ги на запад, където Аспарух създава днешна България.
Интересен факт е, че обстойно генетично изследване на гробниците на представители на рода Ашина установява, че неговите членове имали специфична мутация. Всички притежавали изключително редкия ген R-Z94. Днес този ген се среща единствено в Афганистан и България.
Мощта на Ашина приключва през 9 век с разгрома на Хазарския хаганат. Въпреки че продължили да играят известна политическа роля в следващите десетилетия, славата им бавно заглъхнала дори и сред доскоро подчинените от тях народи и Ашина изгубили значението си. Днес техни потомци живеят в Казахстан, Узбекистан и Западен Китай.
