Древни проклятия

Проклятията се свързват с древните народи, но истината е, че се използват и до ден днешен. Древните проклятия представляват набор от молитви, които, след като бъдат направени и изречени или прочетени правилно, причиняват зло.

Една от най-известните цивилизации, често прибягвала до тази прокоба, е римската. Наскоро учени от Университета в Сарагоса успяха да разчетат две оловни плочи от древния Рим. След цялостни изследвания, те са склонни да предполагат, че става въпрос за таблици с древноримски проклятия. Те са използвани за правене на черна магия и обслужване на зловещи сатанински литургии.

За да потвърди съмненията на изследователите идва и факта, че зловещите артефакти са намерени в разрушена гладиаторска школа. А всички сме чували поне веднъж в живота си за безмилостната жестокост на тези бойци.

След взетите въглеводородни проби се установи, че таблиците се датират още през 160 г. пр. Хр. Няма спор и какво е изобразено на двата артефакта – това е богинята Хеката.

В късната гръцка митология Хеката е изобразявана като богинята на магьосничеството и магията. В римската митология е по-позната като Тривия, т.е. " на трите пътя". Тя е описвана като разпътна блудница, обикаляща безлунните нощи със страшна свита от демони и стигийски кучета. Най–жестокият демон от обкръжението й е нейният син Емпуза. Той, подобно на познатите ни вампири, се храни с човешка кръв.

Образът на Хеката/Тривия сам по себе си е доказателство за способа, за който са използвани двата артефакта. Богинята от подземния свят имала позволението на владетеля на подземното царство – Хадес, при случай че я повикат, да се превърне в змия и да убива.

На едната оловна таблица е разчетено проклятие срещу гладиатор с името Порчелли и цялото негово потомство, а втората е адресирана срещу сенатор с име Фейст. Освен образа на богинята на мрака, върху плочите са изобразени и предполагаемите жертви, представени като мумии със скръстени ръце. Надписите върху артефактите са на латински език.

Освен в Рим, още във Византия проклятията са се считали за нещо нормално. Там било съвсем обикновено например документите от светската документация да завършват с проклятия.

Те били задължителен завършек на всеки императорски хрисовул или сигилион, като били насочени срещу онези, които дръзнат да нарушат императорските решения.