Непотопяемият Титаник потъва на дъното на Северния Атлантик на 15 април 1912 година. Корабът, който е пуснат на вода на 10 април същата година, е изпълнявал първия си и в крайна сметка последен курс от Саутхамптън до Ню Йорк.
Най-големият дотогава пътнически кораб е бил поръчан и притежаван от компанията Уайт стар лайн. На борда му са пътували 2208 души, сред които и 38 българи (по непотвърдени данни), от които се предполага, че 15-ина са оцелели.
Шедьовърът на корабостроенето е потеглил от пристанището в Саутхаемпън под командването на капитан Едуард Смит. В продължение на четири дни курсът е бил безпроблемен до вечерта на 14 април, когато всичко се променя за минути. В 23.40 часа местно време корабът се сблъсква с айсберг и два часа и 40 минути по-късно потъва на дъното на океана.
Днес непотопяемият кораб лежи на 3795 м под морското равнище на дъното на океана. Останките от Титаник са открити едва през 1986 година от професор Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт, който достига до останките на кораба заедно с още двама души екипаж.
Само 705 пътници от Титаник са спасени. 1503 души намират смъртта си в най-голямата корабна трагедия на XXвек. Днес останките от величественият кораб с трагична съдба се намират на близо 4 километра височина. Точните им координати са 41°.6′с.ш и 50°14′з.д.
