Корабите от мравки не потъват

Огнените мравки имат умението да създават кораби и с тяхна помощ да пресичат реки и езера. Те ги строят фактически от себе си. Множество от мравките-работници се захващат една за друга и образуват нещо като сал, който на потъва.

Дълго време причините за това са оставали неизвестни, но всъщност всичко е много просто. Освен отлични строители, архитекти, ловци, земеделци и скотовъди се оказва, че мравките са и отлични мореплаватели.

Всяка година цели колонии огнени мравки, обитаващи Северна и Южна Америка, при наводненията, предизвикани от сезонните дъждове, образуват с телата си съоръжения, подобни на салове и придвижват суха останалата част от колонията през наводнените територии.

Някои от тези живи салове плуват по теченията на реките на стотици и дори хиляди километри. Огромният сал се състои от милиони насекоми, прикрепени едно към друго с крачета и челюсти. При преместването на колонията се носят и всички личинки и яйца, като се полагат специални грижи да не са в досег с водата.

Една част от мравките носят запаси от храна и строителни материали, които могат да са необходими на новото им място за обитаване. В центъра на сала има леко повдигане, където се намира царицата, под охрана на войници – най-едрите и агресивни мравки.

Дълго време е нямало обяснение, всъщност защо подобно съоръжение не потъва при спускането си във водата. Сама мравка, ако се окаже във вода, няма да потъне, тъй като тялото й е покрито с водоотблъскващо восъкоподобно вещество и в резултат мравката се оказва обкръжена от мехурчета с въздух, прикрепени към екзоскелета.

Влияние оказва и нищожната маса на насекомото, която не е в състояние да премине през слоя на повърхностното налягане на водата. Тъй като масата на множество мравки, прикрепени една за друга, е много по-голяма, тя би трябвало да премине през повърхностното налягане на водата и да потъне.

Мравките, за разлика от много други животни и насекоми, се държат пасивно във водата. Те не загребват с крайници и всъщност не потъват, но и не плуват.

Попадайки във водата, мравките се захващат една за друга с челюстите и краката си, при което силата на захвата е просто колосална. С нейна помощ може да удържат маса превищаваща 400 пъти собственото им тегло.

Захванати по този начин, мравките задържат множество малки мехурчета с въздух, захванати от отделните мравки. В резултат се образува голяма въздушна възглавница, която отделя сала от водата, и тъй като мравките не могат да достигнат до нея, няма как да пробият с масата си нейното повърхностното налягане.

След образуването на първият слой на сала, останалите членове на колонията се прикрепят към тези върху водата и формират втори слой.

Когато цялата конструкциязапочва да се потапя, мравките в синхрон напрягат мускули, за да уплътнят повече цялото дъно и да възпрепятстват всяка възможност за пробойна.

Най-накрая в центъра се оформя „трон”, на който се разполага царицата, стражата й и повечето мравки – бавачки с личинки и яйца. Когато те се настанят, салът е вече готов и започва своето пътешествие.