На 15-ти април се навършиха 102 години от ужасяващата трагедия, в която легендарният кораб Титаник потъна във водите на Атлантическия океан. Наскоро се оказа, че тази човешка трагедия е била подробно описана в писмо на една от оцелелите – французойката Роуз Амели Икар.
Авторката на документа споделя детайлите от ужаса на 15 април 1912 година, а писмото беше разпространено, тъй като потъването на Титаник продължава да вълнува умовете на хората.
Жената, която е описала целия кошмар от потъването на Титаник, разказва, че още в първите моменти пасажерите на борда са осъзнали, че корабът потъва.
За много кратки интервали от време корабът е започнал да се пълни с вода, а пътниците му са били ориентирани към спасителните лодки.
Роуз Амели Икар е била прислужничка на богатата американка Марта Стоун, която също е успяла да се спаси от потъващия Титаник.
Оцелялата французойка разказва, че след като си е легнала около 23 часа, силен удар я е изхвърлил от леглото ѝ. Намиращият се в близост офицер обяснил на Роуз и нейната работодателка Марта, че няма от какво да се притесняват, но двете жени ясно чували звука от водата, която пълнела кораба, и разбрали, че са в смъртна опасност.
След като се са качила на палубата, видели, че моряците качват на спасителните лодки жени и деца. Един от моряците е казал на двете жени веднага да се качат на една от лодките и да гребат максимално бързо, за да се спасят от потъващия кораб.
„Каза, че имаме не повече от 20-30 минути да спасим животите си“ – пише Роуз Амели Икар.
Когато са се качвали на спасителната лодка, французойката е забелязала, че един мъж се крие на дъното на превозното средство, но тя не е посмяла да го издаде.
Малко след като се отдалечават от кораба, всички на спасителната лодка са станали свидетели на потъването на Титаник.
„Както наблюдавах светлините на кораба, изведнъж настъпи пълен мрак. Чу се скърцане, ужасени писъци и после – тишина“ – пише Роуз.
Тя е една от 745 от оцелелите пасажери на Титаник. В трагедията са загинали 1484 души.
Коментари
Много е тъжен
Никой не ви е казал, че видиш ли, оня ден са и взели интервю за писмото!Жената вероятно отдавна не е сред живите,но това не променя факта, че е написала писмото за трагедията!