16 май 1876 г. Ботев и неговата чета се качват на кораба „Радецки“ и акостират на българския бряг при Козлодуй. Те поемат към Балкана с намерението да вдъхнат нова надежда на възстаналия народ.
След тежки сражения с турските потери на 2 юни в подножието на връх Вола в Стара планина, Христо Ботев загива, пронизан от куршум. Смъртта му настъпва по време на неравна битка – символична както със своя трагизъм, така и със своята героичност.
Кога и как започва отбелязването на 2 юни
Идеята за почит към паметта на Ботев и падналите за свободата герои се заражда още в края на XIX век. Официалното отбелязване на 2 юни като Ден на Ботев и загиналите за свободата на България започва през 1901 г., когато на връх Вола се организира първото всенародно поклонение. Сред участниците тогава са и оцелели от Ботевата чета.
След 1948 г. 2 юни се утвърждава като национален ден на почит, а през 1953 г. за първи път в 12:00 часа на обяд в цялата страна прозвучава въздушната сирена – звук, който и до днес кара хората да застинат на място, да прекъснат разговор или движение, и да помълчат в памет на героите.
2 юни не е просто историческа дата – той е национален символ. Това е ден, в който българинът се обръща към себе си и пита:
- Какво значи свобода?
- Готов ли съм да защитавам справедливостта?
- Помня ли своите герои?
Денят ни напомня, че свободата не е даденост, а завоевание, платено с кръвта на най-достойните. Ботев, със своята идеалистична вяра, безкомпромисна борбеност и поетична душа олицетворява жертвоготовността в нейния най-възвишен вид.
Днес, когато живеем в свободна и демократична държава, често забравяме цената, на която е постигната тази свобода. 2 юни ни приканва да си я припомним – не с патетични речи, а с тиха благодарност и осъзната отговорност.
Коментари