Кръщенето е сред най-важните християнски поводи. Това е празник, при който детето получава правото да бъде праведен християнин и официално окачествява името си с религиозно значение.
Кръщението на човек не се свързва с точно определена възраст или ден за отпразнуване. Ритуалът може да се проведе тогава, когато семейството вземе това решение и почувства правилния момент.
Въпреки свободата при избор на дата и възраст за кръщение, то има определени неписани правила за това, кой може да стане кръстник на детето. Това не са норми, а предсказания, които са се съхранили през народните вярвания.
Кой може да бъде кръстник на дете?
Смята се, че човекът, който ще кръсти детето, трябва да бъде праведен християнин. Той не трябва да има прегрешения, а да води нормален благороден живот. Кръстникът или кръстницата са като втори родител за кръщаваното дете, затова и техният избор трябва да се ръководи спрямо тази мисъл.
Според поверията, кръстникът или кръстницата предават съдбата си на покръстеното дете. Затова се смята, че ако е кръстница жена, то тя трябва да бъде с човек до себе си. Ако е разведена или сама, то много вероятно това да се предаде на детето и то да последва нейната съдба.
Ако се избират двойка кръстници, то те не трябва да са сгодени, женени или с граждански брак. Това противоречи на църковния закон.
Кръстникът или кръстницата трябва задължително да бъдат кръстени. Друго условие е, че нито родителите, нито осиновители имат право да кръстят своето собствено дете.
