Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград, където заради своята храброст получава прозвището Левски.
След разпускането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси, като така става служител на свободата.
Дяконът на свободата е предаден през зимата на 1872 г. Заловен в Къкринското ханче до Ловеч, Левски е обесен в София, на метри от мястото, където днес се издига неговият паметник. Паметникът на Васил Левски е тържествено открит на 22 октомври 1895 г.
Васил Левски е вечният морален критерий на поколения българи от Освобождението до днес. Парадокс и до днес остава фактът, че за българския народ по-важната дата е тази на обесването му - 18 февруари 1873 г., а не на неговото рождение.
Десетилетия наред обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се честват на датата 19 февруари.
Историкът от Великотърновския университет, доц. Петко Петков развива пред БНР своята теория за това защо гибелта на Левски се отбелязва на 19 февруари, а не на 18 февруари.
Той казва: Причината за това е, че в началото на 50-те години датата 18 февруари се паднала в неделя. Тогава българският вестник Работническо дело излязъл в броя си от понеделник със статия, написана от историк "На днешния ден увисва на бесилото...".
