Когато римляните завладяват Древен Египет, те попадат на един нов и непознат за тях начин за изчисляване на времето. Юлий Цезар обаче остава толкова впечатлен от него, че решава да го приложи и в Рим, свързвайки календара със слънчевата година и европейското положение на Слънцето.
Той възлага на математика Созиген да адаптира римския календар по подобие на египетския, в резултат на което се появява Юлианския календар.
Но Юлианският календар направил много трудно отчитането на еврейските и християнските религиозни празници, които били свързани с лунната година, което довело до търсенето на друго решение.
По-точен календар, която се съобразява с църковните догми, е бил разработен и предложен от калабрийския доктор Алойзий Лилий през 1582 г.
Календарът бил одобрен от папа Григорий XIII, като папската була Inter gravissimas дала на света Григорианския календар, който премахва високосните дни за годините, които отговарят на две ключови условия - годината да е кратна на 100 и годината да не е кратна на 400.
От математическа гледна точка това означава, че календарът се повтаря със сигурност на всеки 28 години. Но календарът може да се повтаря и на по-кратки интервали от 5 или 6 години в зависимост от това кога се пада високосна година.
Повтарянето на календара зависи също и от изравняванията, които се правят на края на всяко столетие.
Със сигурност можем да кажем, че календарът на високосните години в рамките на едно столетие се повтаря на всеки 28 години, докато при нормалните години, които не са високосни, повторението може да бъде и доста по-често.
Или с други думи - календарът за 2000 година се повтаря само на 28 години до 2084 година, докато календарът за 2001 година се повтаря шест години по-късно през 2007 година, както и 17 години по-късно - през 2018 година и разбира се - през 2028 година.
Коментари