Моите форумни теми

Сега ще ви разкажа историята как Го срещнах. Понеже вече нищо интересно не се случваше в училище, реших да помоля най-добрата си приятелка да дойде с мен на презентация "против акне". Не, че съм от хората, които се интересуват от кремове и гримове, но просто нямах какво да правя, нали разбирате! Та двете решихме да се промъкнем незабелязано и да си намерим места. Седнахме до компютрите в залата зад едно момче и зачакахме. Лиса започна да ми обяснява за момчето, което харесваше и понеже тя не изпускаше и миг без да спре да говори за него, вече дори не се заслушвах, а само кимах и се усмихвах. Внезапно погледа ми попадна на телефона на момчето пред мен и зърнах, че си беше сложил аниме на екрана, а ако още не е известно аз съм голяяяям фен на японските комикси и сериалчета. Погледнах момчето и внезапно забелязах колко е симпатичен, та се очудих как го бях пропуснала. Носеше син пуловер и бежови джинси. Косата му беше тъмно кестенява и носеше очила, а самите му очи бяха с прекрасна бадемовидна форма в цвят лешник. Тогава ми хрумна нещо и започнах да говоря на Лиса за това как ще се омъжа за японец и ще родя от него деца и той ще ги научи да рисуват анимета и манга. Толкова се въодушевих, че леко повиших глас, за да може момчето да ме чуе. Както очевидно разбирате от историята изобщо бях забравила за презентацията и бях погълната от момчето. За един миг видях как той се усмихна и дотолкова ме заболя от неговата красота, че чак трепнах в очакване на отговор от него. И точно тогава, когато се бях отказала от идеята, че някога някой ще ме забележи, той се обърна и с най-миловидната усмивка, която съм виждала, ме попита дали харесвам анимета. Разбира се, аз потвърдих и той реши да ми покаже телефона си и видях как целият беше облепен с аниме картинки и висеше много сладък ключодържател отново с анимета. Попитах откъде ги има и той ми обясни за аниме срещите, които много добре знаех, че ги има. Тогава неочаквано дори и за мен го попитах дали ще се видим на следващата среща или може би е твърде голям и ще замине да учи. Той потвърди, че ще бъде там и му казах, че може би ще се срещнем. Друго не помня, освен това и неговата усмивка, защото въпреки силното чувство, което усетих, всичко ми е като в мъгла и просто ме боли като се сетя, защото повече не го видях. Гадното е, че дори не разбрах как се казва и от кой клас е, но ще чакам и ще се надявам на следващата аниме среща! (това беше разказ, пишете и кажете дали историята е добра, изобщо да не ви пука дали е лош или добър коментара ви няма да се засегна!)

Винаги съм харесвала едно момче, но въпроса е, че най-добрата ми приятелка също много го харесва и сега не знам какво да правя. Тя заслужава най-доброто, но пък толкова искам да му кажа, а ако тя разбере, че го харесвам ще ме намрази, оох, знам, че винаги пиша, че жените трябва да не им пука за мъжете, ама тъпо женско чувство само да не бях жена, на мъжете изобщо не им пука, та сега съм изправена пред дилема, моля някой да предложи някакво решение!

:yawn: Тайно винаги се надявам нещо интересно да ми се случи, толкова искам приключения , магии, свръхестествено, НО нищо не се случва, та ви питам има ли изобщо смисъл да се надявам на свръхестественото, ако има някакъв нищожен шанс или си е просто загуба на време! Рождения ми ден е на 24 юли така, че побързайте да отговорите на жалкия ми въпрос, моля - :blush: