- 13.11.13 04:21#1edno momi4e...
![edno momi4e...]()
Регистрация: 12.04.12Град: -Отговори: 54СрещатаСега ще ви разкажа историята как Го срещнах.
Понеже вече нищо интересно не се случваше в училище, реших да помоля най-добрата си приятелка да дойде с мен на презентация "против акне". Не, че съм от хората, които се интересуват от кремове и гримове, но просто нямах какво да правя, нали разбирате! Та двете решихме да се промъкнем незабелязано и да си намерим места. Седнахме до компютрите в залата зад едно момче и зачакахме. Лиса започна да ми обяснява за момчето, което харесваше и понеже тя не изпускаше и миг без да спре да говори за него, вече дори не се заслушвах, а само кимах и се усмихвах. Внезапно погледа ми попадна на телефона на момчето пред мен и зърнах, че си беше сложил аниме на екрана, а ако още не е известно аз съм голяяяям фен на японските комикси и сериалчета. Погледнах момчето и внезапно забелязах колко е симпатичен, та се очудих как го бях пропуснала. Носеше син пуловер и бежови джинси. Косата му беше тъмно кестенява и носеше очила, а самите му очи бяха с прекрасна бадемовидна форма в цвят лешник. Тогава ми хрумна нещо и започнах да говоря на Лиса за това как ще се омъжа за японец и ще родя от него деца и той ще ги научи да рисуват анимета и манга. Толкова се въодушевих, че леко повиших глас, за да може момчето да ме чуе. Както очевидно разбирате от историята изобщо бях забравила за презентацията и бях погълната от момчето. За един миг видях как той се усмихна и дотолкова ме заболя от неговата красота, че чак трепнах в очакване на отговор от него. И точно тогава, когато се бях отказала от идеята, че някога някой ще ме забележи, той се обърна и с най-миловидната усмивка, която съм виждала, ме попита дали харесвам анимета. Разбира се, аз потвърдих и той реши да ми покаже телефона си и видях как целият беше облепен с аниме картинки и висеше много сладък ключодържател отново с анимета. Попитах откъде ги има и той ми обясни за аниме срещите, които много добре знаех, че ги има. Тогава неочаквано дори и за мен го попитах дали ще се видим на следващата среща или може би е твърде голям и ще замине да учи. Той потвърди, че ще бъде там и му казах, че може би ще се срещнем. Друго не помня, освен това и неговата усмивка, защото въпреки силното чувство, което усетих, всичко ми е като в мъгла и просто ме боли като се сетя, защото повече не го видях. Гадното е, че дори не разбрах как се казва и от кой клас е, но ще чакам и ще се надявам на следващата аниме среща!
(това беше разказ, пишете и кажете дали историята е добра, изобщо да не ви пука дали е лош или добър коментара ви няма да се засегна!)ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest