Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни теми
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни теми

АнонименКажете ми
Какво според вас значи съня в който стара моя любов ми казва- растоянието те променя, но времето не ..
АнонименА ти разбра ли го?
Отивам си поемам дъх последен не искам и този ден да е пореден с болка и страдание изпълнен.. със света се сбогувам не ми е лесно но ще отпатувам колкото и да му умувам нека болката да спре сега нека изтине кръвта в трупа нека си отида така и ето гроба ми отъпкан от хорски стъпки без да ги побиват тръпки всеки идва но само минава никой не се спира нито остава аз чакам някой за миг да се спре на гроба ми да се замисли да пореве но няма на никой не му пука само за мен си остана смъртта ми поука живееш страдаш и умираш но и в гроба покой не намираш изтинал труп със сълзи на очи умрял а болката още личи болката не си отива а расте от мъката си отпива болното ми сърце труп съм а живея в спомени всеки ден труп а мечтая че ще се върнеш при мен Погребани спомени в миналото търся пак търся светлината потъвам в този мрак няма думи да изкажа как искам те до мене пак в огледалото се взирам образа си не намирам говорят ми а аз не разбирам нали съм труп а не умирам когато трябва да продължа спирам истината в образа на лъжата съзирам сълзите си броя и събирам спомена така и не убивам болката не спира никой пак не ме разбира как да продължа нямам сърце а ме боли нямам душа а живея нямам крила но мечтая няма любов но обичам няма път но тичам нямаш надежда но вярваш в чуждата болка виждаш своята тъга усещаш спомена живее още в твоята душа Прочети болката в очите ми не искам живот лъжа заблуждавам се като си мисля че живея правя се че не ми се плаче и се смея лъжа за това което всъщност мечтая и копнея усещам как ще полудея в този свят борба дали ще оцелея мъртва а живея с пра3на душа не сред хора а сред гробове вървиш Нямаш рани но защо отново кървиш гробовете не cпиpаш да броиш и своя сред тях пак търсиш но не можеш да го намериш.. ..откри го но е ра3копана яма гледаш ковчега празен остана трупа го има но душа той няма Сега разбираш ли колко много спомени растат в един жив труп..
АнонименВ тъгата си написах аз...
По пътя падат сълзите ... и се носи духа на болката... можеш ли да ме усетиш.. върни се назад и преброй от кога сме далече....усещам те най силно там където не можеш да напуснеш.. вярваш ли ми че колкото и да ми тежи аз пия от болката изморена и от спомена на любовта не позволявай да си отида така наранена непозволявай да ме накараш да те забравя не само теб но и какво е да обичаш.. обещай ми че ще останеш..нима избора е късен за да ти кажа какво искам да променя.. нима сама разбих това което беше за мен..чуствам че всичко умираа дори когато го пазя.. защо да е късно нали вярваш в чудеса.. мога да бъда твоето чудо .. стига да искаш то да се сбъдне.. не искам да ми вярваш .. усети любовта ми повярвай в нея.. нима мога да нося все още спомена жив.. нима само аз го нося,,. едва ли ти виждаш света през очите на моята тъга .. болката се носи спомените на миналото където една мечта чакаше своя изгрев .. бъди надежда за да вярвам в теб докато имаш вяра в мен за любовта която чака все още да поеме по своя път пътя към щастието..
АнонименИмам странни тикове
Често от нищото ми става ацки горещо и главата ми, понякога и ми почервенява лицето. Сякаш изведнъж дигам температура и ми става лошо започвам да се чувствам отпаднала като болна. Това го имам поне от 2 години може и повече.Друго което не ми харесва е че всеки ден получавам тикове на очите и това не знам на какво се дължи (на нервна основа или ). От известно време определям тиковете си като предвестник за нещо, което ще се случи дали то хубаво или лошо според тика на даденото око (ляво или дясно ) и продължителността им. Може и да са глупави нещата които написах както и темата за размисъл , но бих искала да чуя вашите мнения. Благодаря ви !