- 15.10.13 06:19#1Ime
![Ime]()
Регистрация: 15.10.13Град: -Отговори: 1В тъгата си написах аз...По пътя падат сълзите ... и се носи духа на болката... можеш ли да ме усетиш..
върни се назад и преброй от кога сме далече....усещам те най силно там където не можеш
да напуснеш.. вярваш ли ми че колкото и да ми тежи аз пия от болката изморена
и от спомена на любовта
не позволявай да си отида така наранена непозволявай да ме накараш да те забравя не само теб
но и какво е да обичаш..
обещай ми че ще останеш..нима избора е късен за да ти кажа какво искам да променя..
нима сама разбих това което беше за мен..чуствам че всичко умираа дори когато го пазя..
защо да е късно нали вярваш в чудеса.. мога да бъда твоето чудо .. стига да искаш то да се сбъдне..
не искам да ми вярваш .. усети любовта ми повярвай в нея..
нима мога да нося все още спомена жив.. нима само аз го нося,,. едва ли
ти виждаш света през очите на моята тъга .. болката се носи спомените на миналото
където една мечта чакаше своя изгрев .. бъди надежда за да вярвам в теб докато имаш вяра в мен
за любовта която чака все още да поеме по своя път пътя към щастието..ОтговорОтговор с цитат - 02.11.13 12:13#2cvetelina
Регистрация: 07.10.12Град: -Отговори: 241от: В тъгата си написах аз...стихотворението е прекрасно.много ме развълнуваОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest