Моите форумни теми

Преследва ме ужасното чувство, че живея живота си за втори път. Всичко, което ми се случва не е ново, а е някакво минало, навсякъде е пропито с минали чувства и се чувствам адски тягостно от това. Винаги ме е преследвала тази мисъл, че не ми е за първи път да минавам този път, но в последните години това чувство ме обзе изцяло. Сънищата ми винаги са адски ясни, много цветни. Повечето пъти проверявам в съновника и повечето вещаят за болест и мизерия, но то честно казано в съновника всяко нещо все ти вещае това и спрях да проверявам. Исках да споделя и ако може някой да ми даде съвет и подкрепа.. Съшо ме преследва ужасен спомен за близко бъдеще, в което аз се намирам в пълна безизходица, във висока сграда.. в малка стая с голямо легло и стар гардероб вътре. Лежа на леглото.. Стените са олепени със стари тапети, слънцето залязва и преобладават мътни оранжеви и топли тонове... Миналата година ме преследваше друг спомен, който не излизаше от главата ми. Той беше по-светъл, вървях по една улица надолу, беше лято, вървя по тротоара и от едната ми страна зелени ниски дървета. И всеки път тези видения се явяват като тягостен спомен от миналото, който ми предстои ??!! Не мога да го опиша, но душата ми се присвива всеки път. Навсякъде от където мина е пропито с тягостни чувства не неосъществени мечти, не мога да разбера, дали тези чувства са на чужди хора били на тези места или са мои. Хората са ми прозрачни, не са ми интересни, ако си наложа за цел веднага ми става ясно някой от 1 изречение какви са му истинските помисли и чувства и дали е добър човек. Повечето са лоши. Страх ме е, искат да грабят и да потъпкват, искат да покажат нещо от себе си, което никога няма да им принадлежи, а искат да го имат. Недоволни са, което ги прави злобни. Както и да е. Винаги съм убедена, че съм на прав път, защото когато пожелая нещо, изведнъж започват да се появяват знаци около мен със него, тоест то е близко. Всичко, което искам по някакъв начин го получавам. Има някой, който ми дава съвети постоянно, казва ми на ум, недей така, или изчакай малко, или това не ти трябва, или бягай надалеч. Когато имам въпрос и попитам и то ми отговаря. Чудя се Господ ли е ? Когато попитам защо ми се случват лоши неща и ми отговаря, че така трябва, за да се науча. Както и да е, сега ме притеснява единствено това видение за стаята. Ужасно е, побиват ме тръпки, когато се сетя за това. Благодаря на тези, които имаха търпението да прочетат историята ми