Sanovnik.bg»Всяка сутрин отварям очи и първата ми мисъл е той...

Всяка сутрин отварям очи и първата ми мисъл е той...

редакция:
Всяка сутрин отварям очи и първата ми мисъл е той...
Здравейте, моята история е следната:
Преди време (от април до юли месец) ходех с едно момче, първоначално не бях привързана към него, а той твърдеше, че ме обича и така с времето и аз го опознах и го обикнах ужасно много. Бяхме от различни градове, но поддържахме връзка постоянно - по телефона, чрез фейсбук, всяка вечер си говорихме в скайп и така всичко беше перфектно, докато не дойде края на юни месец.

Веднъж той ми каза, че ще ходи на парти при някой негов приятел и така от тогава нататък той започна да ме търси по-рядко, да не ми звъни и да излиза всяка вечер. Аз бях много учудена от промяната на поведението му спрямо мен, но нищо не му казах а тръгнах сама да проучвам нещата . . . оказа се, че на партито се бил запознал с едно момиче и дори след време той самия ми прати снимка, на която е с нея.

Аз много се разстроих, но отново си премълчах, и така с времето той си търсеше и най-малкия повод за да се скараме. Веднъж при поредната ни караница ми каза, че късаме. В този момент не исках нищо друго освен да умра. А на него сякаш въобще не му пукаше за моите чувства, защото 2 седмици след раздялата ни той тръгна с друга и дори сега в момента е с нея.

Проблемът е, че аз не мога да живея без него, през тези 3 месеца в които бяхме заедно аз се привързах ужасно много към него. Всяка сутрин като отворя очи първата ми мисъл е свързана с него, всяка вечер мечтая да се съберем отново, всеки ден гледам нашите снимки и още не мога да повярвам, че сега е с друга.

Въпроса ми към вас е дали има някакъв начин за да си го върна и бил ли е някой в същото положение, в което съм аз сега и как е постъпил?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
фдс
фдс
бях в същото положение и продължавам да съм. разликата е в това че ходихме 3 години, пак бяхме от различни градове, но ходех до неговия град и се виждахме. месец след като скъсахме разбрах, че в продължение на 3-4 месеца тоя я е свалял, тоест докато сме били заедно. колкото до това какво направих? не му дори и показах че знам за връзката му, а спрях да го търся. всяка сутрин се събуждам с мисълта за него и с мисълта как ме е предал, всяка вечер лягам със същите мисли, а през деня не мога да спра да мисля за него, защото каквото и да погледна в дома ми ми напомня за него. дори днес той ми звъня, най вероятно другата го е отрязала. а знаеш ли какво ще направя аз? 100% няма да се върна при него, дори и на колене да ме моли, защото не мога да бъда с човек който ме е потъпкал по този начин! това съветвам и теб. продължавай напред, с времето ще ни олекне и на двете, няма да забравим за предателството, но ще се научим повече да не се доверяваме толкова сляпо. късмет :)
11.01.2014 22:15
2
3
1
Покажи всички подкоментари
fcde
fcde
Знаешли кой употребява думата обичам те? Егуисти лицемери тези които искат да изкарат флирт т.н. Любовта се показва и по малко се говори за нея
11.01.2014 10:04
3
цвета
цвета
Сега много ходите а не взимате на сриозно.Аз съм на 50 години и едно време ходихме месец два и се женихме.И след това се опознавахне.Обичаме са все още.
30.12.2013 21:20
6
smelost
smelost
виж мила,аз 4 години бях с едно момче и той реши да прекрати отношенията след купища обещания планове за семейство и деца.....от 5 месеца сме разделени и още не мога да го преживея.....всеки в живота си минава през този етап, но ще срещнеш подходящия човек и ще разбереш защо не се е получило....поне аз постоянно си повтарям това....главата горе и само напред връщате назад няма :)
19.12.2013 16:05
4
3
1
Покажи всички подкоментари
Сиси
Сиси
Пинки, всеки път като ти се дореве си припомняй, че човекът който заслужава сълзите ти не би те разплакал... Просто не е бил той твоя човек, някъде там правилния те очаква за да те прави щастлива до края на дните ви ;) Не го карай да чака прекалено ;)
17.12.2013 20:56
2
1
1
Покажи всички подкоментари
Evi
Evi
Анонимко- твоят случай е малко по-различен от моя, при мен нещата бяха съвсем различни, момчето не ме биеше, обсипваше ме с комплименти постоянно ми казваше, че ме обича .. абе личеше си по изражението на очите му, които блясваха щом заговореше за мен и изведнъж всичко рухна - спря да ме търси, когато аз му казвах, че го обичам той не ми отвръщаше със същото.. чак тогава разбрах каква е работата, и се сетих че връзката ни е към края си, но не го зарязах защото знаеш че после ще съжалявам. А той всеки ден започна да си мисли какви ли не оправдания за да се скараме, а от там и да ме зареже и най-накрая се случи.... :'( Оффф плаче ми се като разказвам тази история, но няма как ще се наложи да продължа напред без него. Уверих се вече че той повече няма да се върне при мен...
17.12.2013 11:57
Сиси
Сиси
Анонимко не си права... и на силните хора им пука... и те страдат. Погледни под друг ъгъл на ситуацията: Ако се спънеш и паднеш какво правиш? Лягаш на тротоара и чакаш да ти се оправи сам изкълчения глезен ли? Ако някой ти помогне приемаш, ако не започваш бавно да се изправяш и да търсиш начин да се лекуваш. Така е с любовните страдания... ако лежиш в леглото и само мислиш за този който си изгубил няма да се оправиш... Трябва да пропъждаш тези тежки мисли, да фокусираш вниманието си върху други неща от живота които обичаш, след време да си дадеш шанс с друг човек... А историята "бий ме, обичам те, аз си го заслужавам" трябва да поработиш върху себе си и да откриеш защо наистина те тормози този мазохизъм... Има и друга причина освен любовта ти... Тръпката е първичното в една връзка тя е химия между живите организми и не е неповторима даже обратното. Останалата част от връзката са междуличностните отношения. Комплекси ли имаш, нещо в детството ти преживяно насилие или насилие между родителите ти? Замисли се има нещо тревожно в това да обичаш човек който те смазва от бой....
16.12.2013 19:07
2
anonimko1
anonimko1
Представа нямаш колко добре те разбирам.Никога не съм вярвала,че ще обичам толкова силно.Бях с човек който се държеше ужасно с мен,но аз го обичах и му прощавах.Всички ми казваха да не се връщам при него,че не ме обича,и не е за мен,но аз просто не слушах никой,умирах за него,нищо друго не ме интересуваше,изпитвах невероятна тръпка,но един ден ме преби като куче и аз отново му простих.Исках да сме заедно,търсех го,а той ми крещеше и ми затваряше месеци наред.Аз спрях да звъня,бях като луда,вървях по улиците и плачех,не ми се живееше.Появи се един мъж който много ме обича,но аз не спирам да мисля за бившия си.Мислех,че няма надежда,но един ден говореше с мен нормално,искаше да се видим,искаше да се съберем,а аз мечтаех за това,измъчвах се да мисля всеки ден какво прави и с коя ли е и когато той искаше да е с мен аз отказах,това беше най-трудното нещо в живота ми,но се страхувах,че ще бъде същия ад и сега съжалявам,просто не не исках да греша,не исках и да мисля,а просто да бъда с него,да опитам отново,защото мислех,че вината е в мен и този път ще се получи.Сега сигурно го изгубих завинаги.Никога няма да мога да го забравя.Нощем като легна и мисля за него,заспивам със сълзи.
Разбирам те прекрасно,всичко е до човека.Има много силни хора на които не им пука,но ти си като мен явно и изживяваш нещата.За мен това беше истинска любов и аз знам,че и той ме обича,то просто се усеща.Не знам дали ще мине някога.Вярвах,че ще бъдем заедно някой ден.
Дано при теб да се оправят нещата.
16.12.2013 16:55
1
1