Защо плача, когато влизам в свети места

Наскоро посетих черквата в с. Добърско, близо до гр. Разлог. В момента, в който прекрачих прага на двора почувствах силна мъка и заплаках. Толкова ми стана мъчно, че го усещах почти като физическа болка в гърдите. Измих си лицето на аязмото, което се намира в двора и пийнах от водата.

Това обаче не ме облекчи, напротив, не спрях да плача, защото усещах силна мъка. Когато влязох в черквата и слушах разказа на екскурзовода на черквата едва сдържах дъха си за да не хлипам. Преди да отида там бях напълно спокойна, никой и нищо не ме беше разстроило, нито ядосало. Нямам обяснение за това, което се случи.

А това ми се случва за втори път. Първият път беше когато отидох в храма на Ванга в Рупите. И там след като оставихме колата на паркинга и пристъпих в двора се почувствах по същия начин, заплаках.

Беше ми много мъчно на душата, а нямах причина да се чувствам така. Нямам обяснение за всичко това. Моля, ако някой може да ми обясни защо става така, ще бъда благодарна.