Защо плача, когато влизам в свети места

Черквата все пак е свято място и притежава невидима енергия и няма как човек да влезе в нея и да остане равнодушен...Преди няколко месеца с мои приятели също ходихме в тази черква. Въпреки, че е забранено да се правят снимки ние успяхме все пак да щракнем няколко, защото искахме да запечатим някои от нещата там и да ги покажем на близките си. И познайте какво......когато си отворихме навън телефоните(с тях снимахме) всички снимки бяха размазани. Не съм фанатичка и допускам, че може да са поставени заглушители, но все пак..... Няма логика, ако ти е направена магия в черквата да се чувстваш така. По скоро там би трябвало да получиш облекчение и не мисля, че това е причината за плача. Аз лично ходя на черква, когато почувствам нужда да го направя, а не само защото някой е казал, че трябва да се ходи. Първо благодаря за Божията подкрепа, после изливам цялата мъка и болка, която ми се е насъбрала и накрая моля Господ и други светии да продължават да ме подкрепят, да ми дават сили да се боря с трудностите и да ми показват верния път. И се чувствам като Мартин. Облекчена и окрилена, заредена с много положителни мисли и енергия. Мисля, че е липса на вяра или недостатъчно силна такава. Ако силно вярваме няма как да излезем с мъка и болка от там. А ще сме заредени с нова енергия, с нова надежда...

Естествено чувството може да е силна еуфория,но в никакъв случай истинският храм не ни оставя безразлични.

Всички чувствителни и религиозни хора плачат в храм,когато храмът не е осквернен и в него съществува енергиен канал на даден светец,например,на чието име е храмът.В храм където се извършват небогоугодни дела човек не чувства абсолютно нищо.Следователно няма полза от посещение в такъв храм.

Аз пък когато отида в църква или в манастир усещам радост. Може да съм унил, но там се зареждам. Чувствам, че съм окрилен от някаква сила и усещам една еуфория. Толкова ми става хубаво, чувствам една закрила и може в даден храм да знам иконописите до болка, но всеки път с удоволствие ги гледам пак и пак. Това на какво се дължи?

Имам 2 предположения-първото е че във вас има негативна енергия от сорта на магия и когато сте на свято място започвате да го усещате докато през другото време то пак е във вас но вие не го чувствате.По същия начин баба ми бе паднала с изгубено съзнание на Кръстова гора и си счупи китката.Бе ходила да й леят куршум и баячката й обяснила че някаква лоша сила е излязла от нея по този начин с падането и е за нейно добро.Другата ми хипотеза е че имате голям грях и по този начин Господ ви приканва към покаяние.Изповядайте се-със сълзи на очи!!!

Аз не съм вярваща,почти не стъпвам в църква,но като стъпя винаги ми се случва да заплача.Мислех,че причината е точно в това,че не вярвам.

Аз имам абсолютно същия проблем!!! Много често ми се случва, а пък съм много религиозна и често ходя на църква... Незнам това дали е просто, защото съм емоционална или има друго обяснение, но аз лично не го намирам за нормално от нищото човек да почне да плаче и то само в църкви... За това страшно много ви моля ако някой има обяснение да го даде, защото аз нямам

Много рядко ми се случва да ходя по такива места,но при мен се получава същото.Изпитвам много странно чувство в гърдите,което не мога да обясня с думи.