Защо плача, когато влизам в свети места
Наскоро посетих черквата в с. Добърско, близо до гр. Разлог. В момента, в който прекрачих прага на двора почувствах силна мъка и заплаках. Толкова ми стана мъчно, че го усещах почти като физическа болка в гърдите. Измих си лицето на аязмото, което се намира в двора и пийнах от водата.
Това обаче не ме облекчи, напротив, не спрях да плача, защото усещах силна мъка. Когато влязох в черквата и слушах разказа на екскурзовода на черквата едва сдържах дъха си за да не хлипам. Преди да отида там бях напълно спокойна, никой и нищо не ме беше разстроило, нито ядосало. Нямам обяснение за това, което се случи.
А това ми се случва за втори път. Първият път беше когато отидох в храма на Ванга в Рупите. И там след като оставихме колата на паркинга и пристъпих в двора се почувствах по същия начин, заплаках.
Беше ми много мъчно на душата, а нямах причина да се чувствам така. Нямам обяснение за всичко това. Моля, ако някой може да ми обясни защо става така, ще бъда благодарна.
Това обаче не ме облекчи, напротив, не спрях да плача, защото усещах силна мъка. Когато влязох в черквата и слушах разказа на екскурзовода на черквата едва сдържах дъха си за да не хлипам. Преди да отида там бях напълно спокойна, никой и нищо не ме беше разстроило, нито ядосало. Нямам обяснение за това, което се случи.
А това ми се случва за втори път. Първият път беше когато отидох в храма на Ванга в Рупите. И там след като оставихме колата на паркинга и пристъпих в двора се почувствах по същия начин, заплаках.
Беше ми много мъчно на душата, а нямах причина да се чувствам така. Нямам обяснение за всичко това. Моля, ако някой може да ми обясни защо става така, ще бъда благодарна.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 4
52
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (18)
Изпрати
От както съм на 6, след кръщението ми. Престъпя ли в църква, плача. За това рядко ходя. Сякаш наистина в едно помещение е събрана такава емоция, която те облива и инстинктивно плачеш, за да я освободиш.
2
0
Плачеш, защото има пред кого да плачеш.Така ми каза една възрастна жена, когато влязох в св.Мина...така, че успокой се нищо страшно няма.
4
1
И на мен ми се случва всеки път когато съм на такова място, няма значение къде. Мисля, че отговорът/ обяснението на Ангел е най-правилно, макар, че не съм сигурен.
4
0
Според мене усещаш силно енергиите. И лошото на тия така наречени "свети" места е че е доста съмнително да са святи. Но може и да усещаш мъката на духовете, или христовата мъка, защото Христос никога не е говорил да се строят храмове, а е говорил за вътрешният храм Божи в нашите тела. Доста са изопачили думите и учението му от тогава до сега. Има доста изтрадали души , доста хора си изливат отрицателната енергия в тия храмове, а и повечето свещенници не са особено чисти и святи.
8
0
Винаги много силно усещам енергиите, аз съм зодия Риби. Разплаках се в Добърско, на Рупите, в други храмове, но никога не съм плакала в Рилския манастир, например. Затова за мен е странно.
5
0
И аз когато бях на Кръстова гора така се получи,че когато бях пред плачещата икона се рзплаках и аз. Мисля,че това се случва заради силната ни вяра и очакваме помощ защото не ни върви в живота...
6
0
И на мене ми се случи същото, но в черквата в Рупите,на Ванга.И аз не можах да си обясня,но сина ми каза,че точно тук съм се срещнала с моите деди.
4
0
Аз мисля че когато човек се чувства така,изчиства душевна мъка,получава изцеление и за това си почувствала мъка и си плакала.Аз също чувствам същото много често,плаче ми се и имам чувството че ще избухна от емоции.
7
0
Забравих да допълня, че задължително моля за прошка за допуснатите от мен грехове - умишлени или не и тогава се моля за друго.
4
0