Дяволското момче - 4част
редакция:
Прадядо ме заведе в метрото. Оидохме на някаква станция. Аз гледах учудено и се питах какво ще правим тук.
- И сега какво ще правим - попитах аз - Това е просто една станция
- Виждаш станция,защото искаш да виждаш станция - каза прадядо. Аз го погледнах, а когато пак се обърнах станцията я нямаше. Там нямаше нищо само една двуметрова парцалена кукла с някаква механична раница прикачена за гърба(вероятно тя я контролираше). - Това е твоят спаринг партньор.
- Тая парцалена кукла стига бе човек не ми ли докара достатъчно смях - казах аз и се разхилих.
Тръгнах към куклата и се опитах да я ударя в корема, но още щом замахнах тя се наведе и плъзна по земята кракът си.
Той мина през краката ми и ме събори. Минаха часове и аз все не успявах да го улуча но той винаги ме събаряше на земята.
- И сега какво ще правим - попитах аз - Това е просто една станция
- Виждаш станция,защото искаш да виждаш станция - каза прадядо. Аз го погледнах, а когато пак се обърнах станцията я нямаше. Там нямаше нищо само една двуметрова парцалена кукла с някаква механична раница прикачена за гърба(вероятно тя я контролираше). - Това е твоят спаринг партньор.
- Тая парцалена кукла стига бе човек не ми ли докара достатъчно смях - казах аз и се разхилих.
Тръгнах към куклата и се опитах да я ударя в корема, но още щом замахнах тя се наведе и плъзна по земята кракът си.
Той мина през краката ми и ме събори. Минаха часове и аз все не успявах да го улуча но той винаги ме събаряше на земята.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари