Една истинска,но несподелена любов
редакция:
Аз съм момче на 16,почти 17 години.Познавам се с едно момиче от около 4-5 години.В един клас сме.Винаги ми е била просто приятелка,но тази година нещо се промени.В началото на годината започнахме да се сближаваме повечко,започнахме да си пишем всяка вечер в скайп.
Отначало не бях напълно сигурен какво изпитвам,но ми беше приятно с нея,както и на нея с мен.Февруари месец нещо сгафих докато си пишехме и тя ми се разсърди.Исках на другия ден да оправя нещата.Вечерта се сетих,че в 1 шкаф имам малко 1 плюшено мече и решиш,че би било добра идея да и се извиня като и го подаря.
На сутринта на нея не и беше на кеф изобщо,не знам от какво.Но си измислих плана на място.Сложих мечката в якето си и изобщо не се виждаше.Седнах до нея и я попитах как е.Тя отвърна: добре,но си личеше,че не е.В този момент извадих мечката,за която тя изобщо не подозираше и се зарадва супер много и цял ден си я гушкаше.
Страшно много се изкефих.Тогава единствените ни виждания бяха на даскало и всяка вечер си пишехме.И може би тогава разбрах,че я харесвам като повече от приятелка,но нищо не и споменавах,всичко си беше по старому.
Като се пооправи времето започнахме да излизаме,но не само 2мата.Понеже тя е от по далечен квартал,идваше с един неин приятел,с който живее в 1 блок.Тя адски много обичаше да я гушкам и винаги когато имах възможност го правех и на нея и харесваше.
Нямаше нищо против това,нито на даскало,нито навън.В края на март месец решиш да и споделя това което чувствам.Беше потресена и нищо не ми каза.На другия ден ми каза,че иска да си останем само приятели и аз бях ОК с това.Но това не попречи на нищо.
Пак си говорихме,пак си я прегръщах и не ми беше толкова кофти,че ме е отрязала.През априлската ваканция,тя ме попита дали иска да излезем,и аз естествено бях съгласен.Прекарахме си много добре.
Рожденния и ден е в края на април и 3-4 дена преди това бяхме излезли.И пак се скарахме..но този път не успях да оправя нещата на другия ден и ми беше кофти 2 дена.На следващия ден тя още ми беше сърдита и трябваше да измисля нещо..
Пропуснах последния час и притичах до най-близкия цветарски магазин и купих една оранжева роза.След като свърши часа,имахме среща 2мата аз и я подарих и се извиних и тя много се зарадва.Но...трябваше бързо да измисля подарък за рожденния и ден,който беше на следващия ден.И
злязох следобяд по центъра и купих една червена възглавница на която пише ''I love you'', и една огромна плюшена мечка.Мечката беше в актовата зала на училището,защото нямаше как да я скрия,но възглавницата ми беше в раницата.
Един приятел я изведе от стаята и аз взех възглавницата и я оставих в чантата й.Беше доста изненана отново.След 1-2 часа реших да и дам и мечката.Отидохме в актовата зала само двамата и й казах да си затвори очите.Когато ги отвори,вече гушкаше огромния мечок и му се радваше.
И тогава,точно преди да направя първата стъпка,бях шокиран от думите й:''нали знаеш,че нищо няма да се получи.''.Прегърнах я и казах,че го правя за нея.Бяхме си доста близки и започнахме да излизаме по често.Прегръщах я постоянно,държахме се за ръце дори,в продължение на 2 месеца.
Всички мигове бяха невероятни за мен,тъй като бях лудо влюбен в нея.Беше незабравимо.След рожденния ден,все още не бях загубил надежда и след тези 2 месеца бях доста уверен,че нещатата ще се получат.Бяхме навън една вечер,в началото на ваканцията и реших да действам най-накрая с огромна надежда и големи очаквания.
Но съдбата реши друго.Взаимоотношенията ни се сринаха тотално,не си пишем вече,не излизаме.Всичко хубаво приключи след една целувка.
Адски много обичам това момиче и бих направил всичко за да бъде щастлива,но явно така е било писано да се случи.Какво да се прави.
Това беше моята лична историйка,която просто исках да споделя с вас. =]
Отначало не бях напълно сигурен какво изпитвам,но ми беше приятно с нея,както и на нея с мен.Февруари месец нещо сгафих докато си пишехме и тя ми се разсърди.Исках на другия ден да оправя нещата.Вечерта се сетих,че в 1 шкаф имам малко 1 плюшено мече и решиш,че би било добра идея да и се извиня като и го подаря.
На сутринта на нея не и беше на кеф изобщо,не знам от какво.Но си измислих плана на място.Сложих мечката в якето си и изобщо не се виждаше.Седнах до нея и я попитах как е.Тя отвърна: добре,но си личеше,че не е.В този момент извадих мечката,за която тя изобщо не подозираше и се зарадва супер много и цял ден си я гушкаше.
Страшно много се изкефих.Тогава единствените ни виждания бяха на даскало и всяка вечер си пишехме.И може би тогава разбрах,че я харесвам като повече от приятелка,но нищо не и споменавах,всичко си беше по старому.
Като се пооправи времето започнахме да излизаме,но не само 2мата.Понеже тя е от по далечен квартал,идваше с един неин приятел,с който живее в 1 блок.Тя адски много обичаше да я гушкам и винаги когато имах възможност го правех и на нея и харесваше.
Нямаше нищо против това,нито на даскало,нито навън.В края на март месец решиш да и споделя това което чувствам.Беше потресена и нищо не ми каза.На другия ден ми каза,че иска да си останем само приятели и аз бях ОК с това.Но това не попречи на нищо.
Пак си говорихме,пак си я прегръщах и не ми беше толкова кофти,че ме е отрязала.През априлската ваканция,тя ме попита дали иска да излезем,и аз естествено бях съгласен.Прекарахме си много добре.
Рожденния и ден е в края на април и 3-4 дена преди това бяхме излезли.И пак се скарахме..но този път не успях да оправя нещата на другия ден и ми беше кофти 2 дена.На следващия ден тя още ми беше сърдита и трябваше да измисля нещо..
Пропуснах последния час и притичах до най-близкия цветарски магазин и купих една оранжева роза.След като свърши часа,имахме среща 2мата аз и я подарих и се извиних и тя много се зарадва.Но...трябваше бързо да измисля подарък за рожденния и ден,който беше на следващия ден.И
злязох следобяд по центъра и купих една червена възглавница на която пише ''I love you'', и една огромна плюшена мечка.Мечката беше в актовата зала на училището,защото нямаше как да я скрия,но възглавницата ми беше в раницата.
Един приятел я изведе от стаята и аз взех възглавницата и я оставих в чантата й.Беше доста изненана отново.След 1-2 часа реших да и дам и мечката.Отидохме в актовата зала само двамата и й казах да си затвори очите.Когато ги отвори,вече гушкаше огромния мечок и му се радваше.
И тогава,точно преди да направя първата стъпка,бях шокиран от думите й:''нали знаеш,че нищо няма да се получи.''.Прегърнах я и казах,че го правя за нея.Бяхме си доста близки и започнахме да излизаме по често.Прегръщах я постоянно,държахме се за ръце дори,в продължение на 2 месеца.
Всички мигове бяха невероятни за мен,тъй като бях лудо влюбен в нея.Беше незабравимо.След рожденния ден,все още не бях загубил надежда и след тези 2 месеца бях доста уверен,че нещатата ще се получат.Бяхме навън една вечер,в началото на ваканцията и реших да действам най-накрая с огромна надежда и големи очаквания.
Но съдбата реши друго.Взаимоотношенията ни се сринаха тотално,не си пишем вече,не излизаме.Всичко хубаво приключи след една целувка.
Адски много обичам това момиче и бих направил всичко за да бъде щастлива,но явно така е било писано да се случи.Какво да се прави.
Това беше моята лична историйка,която просто исках да споделя с вас. =]
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
53
41
30
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Опитай да поправиш нещата:заведи я някъде насаме и ѝ кажи че наистина съжаляваш...може да помогне...