Дългата черна коса и постоянното преследване.

Приятелка ме прати тук да потърся информация за кошмара си, но така и не намерих, затова просто реших да споделя.
-------
За пръв път сънувах кошмар когато ме приеха в ново училище. (Беше пети клас.) Всичко беше нормално, имаше го притеснението, срама и трудно се свикваше. Все пак четири години бях в друг клас и беше напълно нормално да не съм с всичкия си в новото училище.

Но тогава се започнаха странни кошмари. Сънувах, че съм единствената останала в училище и се връщах от компютърния кабинет, понеже вкъщи не работеше моя и ми бяха разрешили да остана след училище.

Тръгвах да слизам по стълбите и изведнъж започнаха да се чуват тихи шепоти. Мислех си, че ми се е причуло или пък може би е вятъра, но шепотите става все по-силни и по-близки до мен. Кой не би се изплашил от това? Обърнах се да видя да не би някой да си прави шега с мен и тогава я видях.

Момиче на около тринадесет години и беше облечена с болнични дрехи. Цялата беше мокра и дългата ѝ черна коса покриваше цялото ѝ лице и нямах възможността да видя коя е или как изглежда поне.

Нямам много спомени на реакцията си, но помня, че тръгвах да бягам, но всички врати бяха заключени, а прозорците бяха като бронирани. Нямаше как да избягам и го знаех много добре. Тръгнах да бягам по коридора на училището и чак тогава забелязах, че момичето не можеше да тича.

Ходеше бавно и си тананикаше песничка, която ми беше до болка позната, но не знаех откъде. Щом смених посоката на бягане, тя лениво се обръщаше и тръгваше към мен с бавни крачки. Всеки път се събуждах точно там.

Три години по-късно смених училища. Сега съм осми клас, уча в ново училище, имам нови приятели и от началото на тази учебна година не бях сънувала същият сън отново. До преди два дена.

Живея в квартал, който попринцип е много спокоен. Няма движение, рядко се случват инциденти. Но тази година родителите ми чуха за някакъв изнасилвач лутащ се из гробищата. Но това е друга тема.
Попринцип аз самата съм човек, който много рядко се плаши.

Свикнала съм да гледам ужаси и да чета истории за духове, но не е възможно да сънувам кошмар на едно и също място за три години, нали? Така или иначе преди два дни (между 22 и 23 май) отново сънувах кошмар, което не се бе случвало от септември 2012.

Сънувах, че съм пред блока си и нещо си говорех с момиче от съседния вход. Няма да споменавам името ѝ, просто ще я нарека Е. Та аз и Е обсъждахме различни неща за Япония, японският език и всякакви други теми, които ни бяха интересни. Изведнъж някакво момиче дойде при нас.

Имаше дълга черна коса, която беше преметната от едната страна на рамото ѝ и носеше жълто яке. Странно е да видиш някой да носи яке по това време на годината, понеже температурите надвишаваха тридесет градуса. Та това момиче ни гледаше с широка усмивка и си тананикаше песничка.

И тогава се сетих. Грабнах Е и я задърпах колко се може по-надалеч от момичето. Това беше същото, което беше в старото ми училище, само където сега очевидно можеше да тича и можех да видя лицето ѝ. Не помня детайли за външният ѝ вид.

Аз тръгнах да бягам и следователно Е ме последва. Момичето ни следваше и чувах шепоти отново. Чуваше се ясно " Искам да играем " и се опитах да мисля за нещо друго, но не успях. Шепотите става по-силни и скоро силни писъци започнаха да гънтят в ушите ми.

Усетих силен натиск върху гръкляна си и усетих как бавно ми причерняваше. В следващия момент се озовах пред входа на блока си и инстинктивно тръгнах да бягам нагоре по стълбите. Реших да погледна назад и видях момичето.

Отново пееше същата песничка и нещо в мен извика " бягай ". И го направих. Започнах да тичам по стълбите колкото се може по-бързо, но тя ме настигаше. Тъкмо когато тя ме хвана се събудих.

На следващия ден, е, вече беше нощ щом си лягах (между 23-24 май) отново сънувах кошмара. Само, че този път той не се повтори, а продължи. Чисто нов ден. Беше толкова реално. Аз и Е се скрихме и цял ден нямаше и следа от момичето.

Стана време да се прибираме и тъкмо отключвах входната врата, когато внезапно настръхнах цялата. Единственото, което успях да чуя е "Хайде да играем", преди да тръгна да бягам по стълбите нагоре отново.

Стигнах до четвъртия етаж и изведнъж тя се появи пред мен, гледайки ме празно и точно тогава се събудих. Не мисля, че мога да понеса да сънувам това и тази вечер.