Сънувах Господ Исус Христос

Вчера вечерта ми се присъни Господ Исус Христос. Точно преди сън написах малка молитва, отправена към Него, а преди да заспя четох "Съборното послание на Яков" и след като го прочетох веднага съм заспал.

Помня как изведнъж се озовах в колата с родителите си. Имаше огромно задръстване. Преди да се качим в колата ми се беше присънил дявола в женска форма, който ме гледаше яростно.

Той се появи от някаква дупка и ме дръпна навътре, но нещо ме дръпна и нагоре, а силата, дърпаща ме нагоре беше по-силна и бързо се спасих от ада. В ръка носих някакво празно шише.

По някакъв начин душата на дявола влезе в това шише; по този начин се размеси с водата вътре, образувайки киселина. Когато вече се намирах в колата сред всички други автомобили, които обикаляха около нас аз станах и полях едно голямо дърво с киселината в шишето.

То се наклони, падна и по него слезе Ангел Господен в красива синя плащаница. След него вървяха бедни хора с багажи, някакви хора дойдоха и ни изкараха от колата. Мама взе багаж за баща ми и мен. Аз взех Светото Евангелие със себе си като го скрих добре.

После изведнъж се озовахме у дома. Говорех си с възрастен човек (много ми заприлича на дядо ми), говорихме си за Господ Исус Христос, изведнъж му казах, че Исус ще се яви с ярка светлина, даже цитирах точния цитат от Новия завет, но сега не го помня и изведнъж небето се озари с ярка светлина във формата на сфера; аз познах човека, стоящ до мен; това беше Исус!

Когато го познах той се усмихна. Мама дойде до мен, Той се отдалечи и отиде на терасата, тя не Го позна и ме попита тихо дали госта иска нещо. Аз помислих, че въпроса е глупав и отидох при Учителя. Той ме погледна, усмихна се и каза; "Не, нищо не искам!" С това отново доказа, че е Синът Божи, тъй като без проблем успя да прочете мислите ми.

После Го попитах: "Учителю, кое е по-важно - вярата или делата?" Той отговори: "Вярата! С вяра ще се спасиш" А аз казах: "Да, Боже, но и бесовете вярват и треперят! За мен е важна вяра, доказана с дела, направени не за възхвала на човека, но на Бога!" Христос кимна и се усмихна още веднъж.

После Той отиде в стаята на дядо ми, а аз му показах Новия завет, който носех. Той го пое. Казах му, че това е Словото, което са записали учениците Му и най-вероятно не е пълно, а той го пое и започна да чете. В стаята имаше много икони.

Аз цитирах заповедта на Бог, определяща всички изображения за идоли с такава точност, че сам се учудих. Някаква възрастна жена (която много приличаше на баба ми) също четеше Словото, но после като казах това тя започна да се кланя на иконите като на идоли и държеше някаква странна празна икона, на която или нямаше нищо или имаше някакъв бяс, както има на всички икони. Исус не й обърна внимание, а продължи да чете.

Последните му думи към мен бяха: "-Само 33 псалма!" казани с леко възмущение. Не разбрах последните думи, но когато прочетох 33 псалм се насърчих да ви напиша тази история, която някои биха помислили за сън, други за пророчество.

П.П. Съжалявам ако е написано бързо и неразбираемо, но се събудих преди няколко часа и побързах да я напиша преди да съм я забравил.