Морска пяна

Никога не съм била суеверна.
Никога не съм вярвала, на разказите за духове и всякакви такива щури неща .От дете бях реалист.
Никога не бях подозирала, че ще моля Бог за помощ, но това се случи именно тази нощ...
Не за първи път се бях излагала на опасност, като дебнех опасни хора, за да ги изоблича - нали това е работата на разследващият журналист ?
И тази нощ, аз дебнех доказали се престъпници, по сигнал на информатор.
Бях въоръжена само с камера и термос с кафе.
Бях се скрила в една вентилационна шахта и тихо стоях,за да мога да ги наблюдавам и да запиша всичко.
Всичко стана точно както ми каза информаторът ми.
Там,в стаята под мен двама високи едри мъже влязоха и огледаха на всякъде.Включих камерата си.
Влязоха още шестима мъже,а после единият от тях каза:
- Носите ли стоката ми ?
- Всичко е тук .- Каза друг бял,висок,синеок мъж, а после извади една кутийка от джоба си .
Но това не беше наркосделката,която очаквах.
Онзи,синеокият отвори кутийката - вътре имаше нещо малко и блестящо, но не успях да видя какво е,но после видях- беше някаква електронна джаджа.
Нима ставаше дума за промишлен шпионаж?!
Бях заснела всичко,когато изведнъж нещо ме полази...
Видях един огромен плъх и се изплаших.
Изпищях и го ритнах,а той избяга.
Тогава чух ругатни/псувни/ и разбрах,че съм се разкрила.
Побързах да се измъкна от шахтата.
Скрих касетата в скритият джоб на якето си, но първо я пъхнах в пликче от наелон, за да не я намокря,като излизам,защото валеше.
Трябваше да измина съвсем малко разстояние и щях да съм в безопасност.
Тогава нещо ме сграбчи за якето.
По дяволите!, дръпнах се и извиках :
-Пусни ме!
Но едрият мъж не ме пусна.
- Шпионираш,а ? Ще отидем при шефа-да си поговорите малко.
Хайде,върви!-Каза ми,а после ме повлече против волята ми .
Тогава се озовах пред мъжа със сините очи,който ме гледаше странно.
Едва сега го познах!
Това беше главният инжинер ,на "Компо електронокс"- фирма за производство на всякакви електроники - от компютри до оръжия с термо насочване.
Сега разбрах всичко - той току-що бе продал някакво оръжие на онзи човек!
Знаех, че ще ме убият още преди да са ми казали и думичка .
- Шпионираш ни, така ли ?- Попита ме ядосано той.
Нищо не казах.
- Коя си - говори!-Заповяда ядосано,но аз пак не му отговорих.
Той заповяда да ме претърсят, и така откриха служебната ми карта.
- Журналист е шефе.-Каза един от тях.
- О,тогава трябва да и затворим устата,преди да е пропяла!
Претърсете я,а после я заведете да поплува в близката река .
Сбогом, госпожо журналист!-Каза ми,а после се обърна с гръб,а те ме отведоха.
Дърпах се и виках, но нямаше полза от това.
Претърсиха ме и ми взеха всичко,но не откриха касетата.
После усетих удар по главата си и ми причерня...
Усетих студ и болка,но не можех да отворя очи.
Беше ужасно чувство.
Усетих лекота,а после някаква топлина,и отворих очи.
Всичко бе в зеленикаво синкава светлина.Сънувах ли?
-Събуди се поспаланке.-Чух нежен,сладък глас.
-Сънувам ли?-Попитах аз красивата руса жена,която ми говореше толкова мило.
- Не сънуваш.Ти се удави във водата.Аз съм Мария-открих те и помолих Морският дух да те вземе при нас.Толкова си красива,че ще е грях да умреш.- Каза и погали косата ми.
-Но къде съм и как...-Попитах а тя ме прекъсна:
-Ти си в океана-течението на една река те довлече на сам.
Не съм излизала от тук вече 40 години - какво е на вън сега?
-Безработица,финансова криза и е пълно с престъпници.-замълчах-А как така говоря под вода? - Попитах я .
Тя се разсмя и каза:
- Ти си русалка,скъпа - не разбра ли ?
-Но те не съществуват!-Отговорих и осъзнах,че може би съм полудяла от страх,и в момента сънувам...
-Погледни - имаш си опашка,а и дишаш под вода.Как може да отричаш очевидното ?Ти вече не си човек - вече си моя сестра - русалка.-Каза ми ,а после затанцува около мен.
Погледнах се-бях гола,а на мястото на краката ми,сега имаше сиво-синкава перка.
Уплаших се много,но тогава тя ми каза:
-Не се бой - това е голям дар!
Нашият господар - Морският дух, ти даде втори живот.
От теб се иска само, да го почиташ и да му служиш вярно.
Да си русалка е весело!Плуваш си безгрижно по цял ден,а по някога наказваш лоши рибари,като ги завличаш във водата.
Как е името ти,хубавице?
-Ела.-усмихнах се-Емануела се казвам.-Отговорих и .
-Хубаво име за хубаво момиче-Каза тя напевно.
Огледах тялото си,а после я попитах:
-Значи вече не мога, да излизам на сушата?
Как тогава ще накажа онези,които ме убиха?За винаги ли ще остана така-без крака?
-Не,мила.По пълнолуние ще може да излизаш на брега и ще имаш крака.Господарят не обича да ходим на сушата.
Винаги трябва, да си мокра,защото ако изсъхнеш- ще умреш!
Стой във водата и не излизай!-Предупреди ме тя.
-Само ние двете ли сме?-Попитах я .
-Не, има още хиляди като нас.Ние всички сме с една съдба - русалка ставаш ако си удавена или се удавиш!Какво ти се случи,Ела?-Попита ме тя.
- До колкото знам - удариха ме и явно са ме хвърлили в реката в близост...Не помня много.-Отговорих и.
-Горкичката.-погали косата ми - Мен също ме убиха.-погледна ме тъжно-Една нощ,както си спях чух шумове.Станах и отидох да видя какво става.
Видях мъжът си с друга жена,и се ядосах.
Казах му,че ще се разведем,а той ме удари силно по главата.
Събудих се във водата,а над мен Господарят ми кръжеше.
Той ми каза как е видял,мъжа ми и любовницата му,да ме хвърлят в морето с моторна лодка.Онзи ми заграби всичко след сватбата,а сега щеше да и даде нещата ми!
Бях ядосана.
Помолих Водният дух да ме пусне за една вечер,да изляза и да си отмъстя.Позволи ми.Излязох и отидох в домът си,а после ги видях в леглото си.Убих ги и се върнах в океана, но от този ден нататък аз не можех да излизам от водата - изгубих краката си-дори по пълнолуние не мога да изляза.-Каза ми тя.
-Значи ако отмъстя,като ги убия - няма да имам крака ,а само ще съм с тази опашка?-Попитах ужасено.
-Да.Пролееш ли кръвта им - няма да имаш крака.Сега съжалявам,че направих онова нещо-че ги убих,но не мога да върна времето назад.-Каза ми тя .
Аз обаче щях да отмъстя - нямаше да позволя да им се размине.
Цял ден моята нова водачка ме учеше на нещата,които всяка русалка трябва да знае и може.
Вечерта се срещнах и с Морският дух-господарят на русалките.
-Приближи се ,дете.-Каза ми великанът от вода,а после ми даде знак да отида при него.
Приближих се.
-Как е името ти?-Попита ме той.
-Емануела.-Отвърнах притеснено.
-Има ли нещо,което искаш да направиш на земята,преди да останеш завинаги тук?-Попита ме, и се усмихна лукаво.
-Искам да отмъстя за смъртта си...-Казах тихо аз.
-Добре.-усмихна се-Ще ти дам една нощ, на земята.След като отмъстиш - ще се върнеш при мен,за да ми служиш.-Каза той развеселено.
Поклатих глава за добре.
-След два дни има пълнолуние - тогава ще си отмъстиш.-Каза той,а после се оттегли в замъкът си на дъното на океана.
-Луда ли си-защо го направи?!-Попита ме Мария.
-Искам да отмъстя и никой няма да ме спре!-Казах й , а после отидох и си легнах в една голяма скална пещера, в която бях постлала водорасли.

Дните се изнизаха неусетно,а аз обмислях как ще си отмъстя, без да пролея кръвта на тези,които ме бяха убили.
Измислих,че ще им причиня това,което те причиниха на мен.
Вечерта,след като луната изгря - аз заплувах към реката, чието течение ме бе довлякло в океана.
Плувах,плувах и накрая стигнах до брега .
Излязох от водата и усетих адски студ.
Видях някакви дрипи в близост.
Беше моето яке.
Облякох го, но пак ми бе студено - бях само по едно яке и нищо друго.
Огледах се на около- видях къщата,в чиято въздушна шахта се бях скрила,и реших да вляза вътре.
Направих го ,но извънредно тихо,защото вътре имаше хора.
Успях да си намеря панталон и блуза,нищо че бяха мъжки. После взех и едни обувки и избягах.
Отидох си до вкъщи,разбих ключалката на вратата си, а после деактивирах алармата.
Преоблякох се, а после си взех някои неща,след което отидох да говоря с един колега.
Беше някъде към 02ч.когато позвъних на званеца на домът му.
-Луда ли си,Ела?!Виж колко е часът !-Посрещна ме с тези думи.
-Извинявай Мони,но трябва да ти дам нещо.
Това е запис - сделка между главният инжинер на "Компо електроникс" , и някакъв човек, от арабски произход.
Мисля ,че му продаде оръжие.Вземи я и се пази!Моля те- нека си получат заслуженото.-Помолих го аз .
-Добре.Искаш ли да влезеш?-Попита ме.
-Не е добра идея - имам работа и се налага да побързам с изпълнението и.Сбогом,Мони.-Казах и избягах.
Сега чак се замислих,че ако бях по-смела ,когато той ми предложи да се съберем - сега може би животът ми щеше да е друг.
Обичах този мъж.Симон бе един страхотен приятел, но аз не прецених на време ситуацията и пътищата ни се разделиха...
Тичах защото времето ми изтичаше,а до изгрев трябваше да съм готова с всичко.
Отидох до сградата на "Компо електроникс",а после звъннах на главният собственик на компанията.
За мое очудване той се съгласи да се видим въпреки късният час .
Срещнахме се в заседателната зала.
Предадох му копие от касетата,а после му разказах всичко.
Той се намръщи и повика главният си инжинер.
Тогава го видях отново.Гледаше ме уплашено,защото знаеше,че съм мъртва.
Шефът му,който вече бе видял касетата, го уволни и изгони от залата и накара охраната ,да го изхвърли от сградата - щеше да го съди и очевидно да го прати в затвор за промишлен шпионаж.
Аз си тръгнах доволна от там.Отидох на реката и бях готова да вляза в нея, когато видях мъжете,които ме бяха убили, да идват към мен.
Отлично-щях да им дам това,което те бяха дали на мен.
Свалих якето си,съблякох се по бельо и влязох в реката.
Появи ми се опашка.
-Ти още ли си жива?-Каза единият.
-Явно не си я убил!-Подвикна му другия.
Двамата влязоха в реката за да ме убият, а аз ги хванах и ги повлякох надолу.
Удавих ги,както те бяха удавили мен.
Отмъстих си и вече бях готова да служа на Водния дух.
Върнах се в океана и станах част от новото си семейство.
Аз бях русалка,странно създание,но съществувах.
Бях жива благодарение на Него - Водният дух , а сега трябваше да му се отплатя.
Да, ще ми липсва да съм човек,и никога няма да свикна с тази опашка, но както казват-"Времето е пред мен" ,за добро или лошо...