Той ми отряза крилата и каза лети...

Искам да споделя с някого моята история.

Не съм младо момиче, жена на средна възраст съм. Имах брак, после развод и 7 години предварително обречена връзка, която приключи.

В началото на лятото срещнах човек, за когото мислех, че едва ли би могло да има по - подходящ за мене. Също разведен и сам. Добър, умен, интелигентен, кавалер до мозъка на костите си. Обикнах го от пръв поглед.

Той ме предупреди, че при него любовта идва бавно и трябва да съм търпелива. Приех и се съгласих. Започнахме връзка. Приятно ни беше да разговаряме за всичко, имаме еднакви музикални вкусове, смеехме се с часове на щуротиите, които си измисляхме.

Понякога дори произнасяхме една и съща дума едновременно. Сексът беше невероятен, страстен, всепоглъщащ. И след четири месеца той ми каза, че ме напуска, защото не може да се влюби в мен. Че си е дал достатъчно време за да разбере, че няма да се получи. Че иска аз да се науча да живея, да използвам потенциала, който виждал в мене, че съм му скъпа, но само като приятел.

Каза, че ме напуска сега за мое добро и за да не страдам аз след време повече. Гръм да ме беше ударил нямаше да съм по изненадана. Та той ме държеше с часове в ръцете си след секс. Галеше ме и целуваше като най-скъпото нещо.

През цялото време повтаряше, страхотен човек си, красива си, умна, малко са като теб, но.... напускал ме и това е. На сбогуване ми каза "не потъвай, научи се да живееш, създай си твой собствен свят". Онемяла съм от болка....

Той отряза крилата ми, изтръгна сърцето ми и ми каза "Живей, полети..."