Жената с червена рокля
редакция:
Имам моменти, в които пред съзнанието ми излиза жена, облечена в дълга червена рокля. Не виждам лицето й. Знам само, че ме гледа.
Нищо не прави - просто стои.
А аз целият треперя, страх ме е и дори не разбирам защо. Космите ми настръхват, та чак и си потрепервам. Носът ми потича, очите ми се насълзяват и не знам защо става така имам чувството, че нещо лошо ще ми се случи всеки момент.
С нищо в миналото си не я асоциирам. Дори мисля, че никъде не съм виждал такава рокля. Те като, че ли такива са демоде от сто години.
Пояснявам, че не става въпрос за сън. Това ми се случва докато съм буден. И не е някъкво привидение. Просто си я представям изведнъж.
Няма и определен момент, в който това става. Просто си става понякога.
Започнах да я "виждам" само преди няколко години.
Когато за пръв път това ми се случи бях с едно бивше сега гадже и адски се притесних за майка й.
Нямам идея и защо пък точно за майка й. Бяхме в нас и й ревах на момичето. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, но просто от тогава насам когато това ми се случи все си пускам един ред сълзици...
Айде дайте някъкви предложения на какво ли се дължи и дали изкуквам?
Мислих да ходя да ме хипнотизират, но съм от малък градец и подобно едно разкарване... хм... пада скъпо просто...
Нищо не прави - просто стои.
А аз целият треперя, страх ме е и дори не разбирам защо. Космите ми настръхват, та чак и си потрепервам. Носът ми потича, очите ми се насълзяват и не знам защо става така имам чувството, че нещо лошо ще ми се случи всеки момент.
С нищо в миналото си не я асоциирам. Дори мисля, че никъде не съм виждал такава рокля. Те като, че ли такива са демоде от сто години.
Пояснявам, че не става въпрос за сън. Това ми се случва докато съм буден. И не е някъкво привидение. Просто си я представям изведнъж.
Няма и определен момент, в който това става. Просто си става понякога.
Започнах да я "виждам" само преди няколко години.
Когато за пръв път това ми се случи бях с едно бивше сега гадже и адски се притесних за майка й.
Нямам идея и защо пък точно за майка й. Бяхме в нас и й ревах на момичето. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, но просто от тогава насам когато това ми се случи все си пускам един ред сълзици...
Айде дайте някъкви предложения на какво ли се дължи и дали изкуквам?
Мислих да ходя да ме хипнотизират, но съм от малък градец и подобно едно разкарване... хм... пада скъпо просто...
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Ако се страхуваш от нея значи не е дошла за нещо хубаво или тя самата не е някоя, която ще ти помогне, постарай се да нямаш контакт с нея. Обикновено ако е нещо хубаво (да кажем "ангел" или добър дух) няма да те е страх, подсъзнателно ще си спокоен и ще се чувстваш добре без сам да си предизвикал това спокойствие. Питал ли си я някога тази жена какво иска, може да има недовършено дело, което не и дава спокойствие и иска ти да й помогнеш, но не и давай да те докосва или да прави нещо с теб, само с думи и ако нещо ти се струва прекалено странно за вършене не го прави.